Пътят от североизток – Гълъбово – Раднево, пътят от югозапад Гълъбово – Симеоновград, пътят от северозапад – Гълъбово – Опан – Стара Загора.
Градът е административен център на община Гълъбово.
Град Гълъбово се намира в югоизточната част на Горнотракийската низина. Има население 9183 жители (преброяване от 2001 г.), като попада в групата на малките градове. През територията му преминава един от най-преките пътища между Северна и Южна България, от Русе през Стара Загора до Свиленград – главен път Е85 Русе – Капитан Андреево, свързващ Румъния с Турция и Гърция. Железопътната линия, преминаваща през Гълъбово, Раднево и Нова Загора, свързва Симеоновград с Бургас и Варна, но в момента не се ползва от пътнически влакове.
Гълъбово е разположено на юг от Старазагорското поле, на 45 км от градовете Стара Загора и Хасково, на 13 км от Симеоновград, на 24 км.от Раднево, 26 км от Харманли и на 40 км съответно от Нова Загора и Тополовград. Разположен е на бреговете на река Сазлийка, която извира от южния склон на Сърнена гора, протича през Тракийското поле и източно от Симеоновград се влива в река Марица.
Градът е ограден с ниски склонове от всичките му страни и е на височина 97 м надморско равнище. Община Гълъбово е със средна надморска височина 194,5 м и абсолютни височини в границите от 100 до 370 м.
Върху климатичните условия на района от частична ветрозащитна функция оказва Родопския планински масив. От река Марица се чувства климатичното влияние на Средиземноморието, проявено главно върху режима на валежите. Лятото тук е характерно с големите си горещини, а зимата е предимно мека и къса. Затова пък застудяването настъпва много по-рано в сравнение с останалите райони на Старозагорски окръг, тъй като континенталният характер на климата е по-ярко изразен. [1:7]
В територията ѝ се включва и част от Сакар планина. Характерните особености на района и процесите през неотектонската епоха са довели до формирането на лигнитни въглища, образуващи пластове, залягащи на неголяма дълбочина. През зимата Стара планина спира студените континентални въздушни маси, нахлуващи от север и североизток.
Средните годишни стойности за температурата на въздуха са над 12 °C, а за относителната влажност на въздуха са около 70%.
Валежите през годината са неравномерно разпределени. Сумите на валежите през месец май и юни, ноември и декември са най-големи. Най-сухо е през месеците август и септември, а втори валежен минимум има през февруари и март. Валежите от сняг са сравнително редки, а снежната покривка се задържа твърде кратко.
Режимът на мъглите зависи преди всичко от цялостната синоптична обстановка – топлинен баланс, температура на въздуха, относителна влажност и развитието на синоптичните процеси като годишният брой на мъгливите дни в общината се движи в рамките на нормалното.
Преобладаващите почви на територията на общината са черноземните смолници с мощен хумусен слой, подходящи за отглеждането на зърнени и зеленчукови култури и канелените горски почви.
Основният суровинен ресурс на община Гълъбово са лигнитните въглища. Те представляват 17,6% от общата ѝ територия и са част от Източномаришкия каменовъглен басейн, който заема площ от около 200 km² и е разположен в землищата на общините Раднево и Гълъбово. Добиват се по открит способ и са ниско калорични, с голямо пепелно съдържание, серисти и с висока влажност
Горите на територията на общината са широколистни, преди всичко дъбови и габърови.
Село Гълъбово съществува в местността близо до ж.п. гара Гълъбово и се нарича Кум Дуванджий, от турската дума дуван (доган), което означава ястреб или някаква граблива птица.В селото се появява епидемия от страшна болест, за която малко се знае. Затова жителите се преместват на днешното място, но се отделя една част от тях и създава с.Пясъчево с турското име Кум Кьой. След освобождението Кум Дуванджий се преименува на с.Гълъб, но се произнася по-звучно Гълъбово. В местността на селището расте трева бозалък, която гълъбите много обичат. Толкова много гълъби се събират на това място, че когато литнат образуват сянка като облак. Затова жителите решават да нарекат селото Гълъбово, вместо турското Кум Дуванджий. Поради това, че първият заселник на възникналото гарово селище и заселилите се след него са все от Кум Дуванджий, ж.п. гарата е наречена гара Гълъбово.
Икономиката на Гълъбово и региона е обусловена от близостта до природните залежи на въглища и изградените открити мини и топло-електрически централи. В Общината се намират три топло-електрически централи. Трудовата заетост в региона е на сравнително добро ниво, заради големия капацитет от трудови ресурси, заети в производството на въглища, брикети и електроенергия.
След Втората световна война Гълъбово от малко селище на търговци и земеделци е превръща в център на енергетиката и въгледобива. Бързото развитие на града в следвоенните години е свързано с разработването на комплекса „Марица-Изток“. Той започва през 1952 г., когато и започва реализирането на програмата за използване на Източномаришкия басейн. Комплексът „Марица-Изток“ обаче, по мащабите на производство на въглища и електроенергия, нарежда региона на първо място в страната.
Най-големият въглищен басейн в България („Марица-Изток“), заема 240 кв. км. площ. Намира се в югоизточната част на Горнотракийската низина. Северната му граница минава южно от села Българене, квартал „Гипсово“ на гр. Раднево и с. Гледачево. На изток достига до селото Ковачево, на юг – до с. Медникарово, а най-северозападната му точка е с. Априлово.
До 1949 г. селското стопанство в района се развива по стария индивидуален или родов начин на обработване на земята. На 14 януари 1949 г. е учредено кооперативно стопанство. През 1968 г. стопанствата в гара Гълъбово и с. Обручище се обединяват в едно. Две години по-късно е изграден Аграрно-промишлен комплекс (AПK), който включва сегашните общини Опан и Гълъбово.
Регистриран е бърз растеж в селскостопанския отрасъл през годините от 1981 до 1990. Такъв още е регистриран в областта на животновъдството и независимо, че района ни не е лозарски, ръководството на АПК приема перспективна програма, съобразно която са изградени лозови масиви в с. Мусачево, с. Обручище и гр. Гълъбово.
Материалната база на транспорта е изградена през 70-те и 80-те години на XX век. За онова време тя е една от най-добрите в Хасковска област, включваща тогава Старозагорски, Хасковски и Кърджалийски окръзи. С разрастването на комплекса „Марица-Изток“ превозването на работниците от населените места става все по-трудно и на базата на тези трудности се правят планове за изграждането на Държавно автомобилно дружество (ДАП) „Автобусни превози“. През 1972 г. е открита автогара в гр. Гълъбово.
Развитието на предприятието „Марица-Изток“ дава тласък и на бързото развитие в сферата на търговията, услугите и местното леко промишлено производство. В централната част на града успоредно със строителството на жилищни блокове върви изграждането и на добра магазинна мрежа. В края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век е построен комплексът „Белите гълъби“, а на 6 септември 1988 г. е открит Универсалният магазин.
Първото българско светско училище в града е открито непосредствено след Освобождението на България от османска власт – през 1878/79 г. в с. Карабунар (днешен Сладък кладенец). За целта са изградени две малки стаи на края на селото, където се е намирала българската махала.
Първата учителка в школото е Гана Караиванова, която сама изучава всички деца. След това на нейно място е назначен Диню Ямалийски. С увеличаване на учениците учителите стават двама – Екатерина и Иван Крякови.
През 1913 г. е построена нова училищна сграда и персоналът нараства на трима учители.
През 1928 г. положителният прираст сред жителите на селото води до увеличаване броя на учениците, а от там и учителският персонал става 5-членен.
На 5 юли 1966 г. е направена първата копка за построяването на училищна работилница.1966/67 учебна г. – училището от седмокласно става осмокласно.
