Димово е град в северозападна България. Намира се по течеието на р. Арчар, в малка котловина. Заобиколена е от осем дола, а в долния край е река Белщица (местните я наричат Белската река) се влива в Арчар.
В Димово има музей на Живко Пуев, но е затворен. През 05.06.2007г. е открита ЕКО пътека, водеща до беседка с чешма. В съседното село Извор има манастир и неща за разглеждане. На близко от Димово се намира и пещера Магурата.
Може да се види и завод "Бързица".
По-изестни личностти са Борис Костов (писател). Работел е за издателсво "Отечествения фронт", Живко Пуев-Димо (партизан и участник във Втората световна война).
Там има и две училища. Едното се казва "Св.Св. Кирил и Методий", а другото е затворено (Техникум).
В миналото града се е радвал на много спортни успехи от най-различни спортове. Сега има само футболен отбор: ФК "Ботев Димово". Може да се посети и фитнес зала.
В града се повежда ежегодно Димовски панаир в последните на септември петък,събота и неделя. Освен това всеки четвъртък има пазар, от който има повече неща от колкото обикновено в магазините.
В града се повежда ежегодно Димовски панаир в последните на септември петък,събота и неделя. Освен това всеки четвъртък има пазар, от който има повече неща от колкото обикновено в магазините.
Има вероятност първите обитатели на града да са римляните. За това съдействат парчета глинени съдове местност "Велики мост" и "Градището", старият мост (предполага се, че е римски), масивен зид в местността Дандара, на връх "Доброглед" и местност Попадия е намерена малка крепост.
Димово е едно от най-младите селища в северозападна България (с това е известно). Появява се през втората половина на 19 век. След като Русия превзема Кавказ (1862г.-1864г.). Тогава черкезкото мохамеданско население отива в турска Мала Азия. Османската империя го разпределя в различни административни области с цел да стане по-силна. Поради тази причина в Белоградчишката кааза са създадени три черкезки колонии- Джургжица (днес с.Гюрич, Белашница-Горна Бела и Османие-Димово). По онова време е имало около 300 черкезки сем. Къщите им се разполагат от двте страни на р. Арчар. Намирали се още и м/у Бела,Костичовци и Макреш.
След падането на Белоградчик по стар стил на 12.02. 1878г. (по време на Рсуко-турската война), черкезите напускат заедно с оттеглящите се турски войски. Къщите са вече на българите и те бързо ги завземат. През същата година по левия бряг на р. Арчар (м/у римкия мост и Попадия) има 73 къщи на бежаци от Тракия. Селището има ново побългарено име:Бързица (така се казва и заводът). Година по-късно на същото местоположение идват нови жители от с. Стакевци, които бързо нарастват. Други заселници от същото село отиват при "тракянците".След падането на Белоградчик по стар стил на 12.02. 1878г. (по време на Рсуко-турската война), черкезите напускат заедно с оттеглящите се турски войски. Къщите са вече на българите и те бързо ги завземат. През същата година по левия бряг на р. Арчар (м/у римкия мост и Попадия) има 73 къщи на бежаци от Тракия. Селището има ново побългарено име:Бързица (така се казва и заводът). Година по-късно на същото местоположение идват нови жители от с. Стакевци, които бързо нарастват. Други заселници от същото село отиват при "тракянците" и името става Бързици. Северно от Белския дол, в подножието на западните възвишения се наброяват нови 40 къщи на заселници от други села- Върбово, Граничак, Праужда и др. Заради по-различния произод на тракянците, с по-силно влияние на гръцки и турски в околността са имали по-различни обичаи. Три години след идването на балканджиите, те се инасят и остават за спомен обитаваната от тях местност Тракянски дол.
