Брацигово се намира в полите на Родопите, в котловина, която се проветрява на запад от Пещерската котловина и на север от Тракийската низина. Местният климат е мек и лютите студове и големи горещини са рядко срещано явление. Брациговци се радват на красива пролет и топла есен. Заради мекия климат в миналото основен поминък за населението е било отглеждането на маслодайна роза, която по качества не отстъпва на казанлъшката и карловската роза. На 3 – 4 километра южно се намира село Розово, от което се откривала гледка към розовите насаждения на брациговци. Понастоящем този поминък се възражда и много хора отглеждат маслодайна роза, като основните пазари са Япония и Франция.
Местните хора смятат, че брациговската маслодайна роза е не само по-маслодайна от тази в Казанлъшко и Карловско, но е най-маслодайна в света. Рандеманът на Карловската роза е бил 7, на Казанлъшката – 9, а на Брациговската – 11. Маслодайността зависи не само от вида на розата, но и от климата. Денем слънцето в Брацигово грее силно, а вечер от планината слиза прохлада, които са много важни за растежа на розата и за нейната маслодайност.
През 46 г. пр.н.е. римският император Клавдий покорява траките и превръща земите им в провинция Бесика. Римляните постепенно ги приобщават към своята култура, като строят пътища, сгради и др. Така например, местността „Въртян камен“ е осеяна от стари зидове. Има много бели камъни, чужди по произход на местността. Тук са изровени сечива, монети, глинени гърнета, кюпове и др. съдове. През 1927 г. е намерена бронзова статуетка на Атина Палада в местността „Лупово“ (на латински lupus значи вълк). До местността „Въртян камен“ е прокаран калдъръм, поради което местността се нарича Друма. А местността „Кръстец“ е останала с името си като кръстопът на римски пътища. От римско време е местността „Банището“, сега минерален извор на Брацигово. Наследство от римско време е и рударството. В местността „Барутчийницата“ има запазени дебели слоеве от сгурия – белег за топени руди и метали. От римско време са останали и редица религиозни култови обичаи, какъвто е Празникът на русалките на Спасовден.
През 578 г. славяните окончателно се настаняват на Балканския полуостров.
Предполага се, че от времето на славянските задруги са останали такива големи родове в Брацигово като Търпоманови, Ликоманови, Юрукови, Дамови (Никола Търпов Дамов, син Търпо Дамов), Петлешкови и особено Гюлеметови.
Преселението на македонските българи се отразява благоприятно върху икономическото развитие на Брацигово, тъй като води до засилване на икономическите контакти. Постепенно селото се изпълва с масивни, изградени от дялани камъни къщи с мазгали (бойници).
На 3 май (21 април – стар стил) 1876 г. Васил Петлешков обявява начало на Априлското въстание в Брацигово. Сражението в Брацигово е едно от най-кръвопролитните, но въстанието е потушено, а Васил Петлешков заловен жив и измъчван до смърт.
Брацигово е град от 1892 г., а от 1977 г. става и общински център. При избухването на Балканската война в 1912 г. 5 души от Брацигово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
12 май е Празник на града, на който се чества годишнина от Априлското въстание.
