Божурище

Град Божурище е на 13 км западно от софийския център. Времето,което ще ви отнеме да стигнете е м/у 10-15 мин. Областта около града е равнинен и хълмист. Населението в добър социален и икономически статус. Много малко от селищата са увеличили броя на населението си от 80-те г. и Общината е една от тези селища. Божурище е близко до София, Костинброд, Банкя, Гурмазово, Пажарев и др.

Икономиката е развита и там има фирми и компании от цял свят. Местоположението е стратегически добре разположено, до столицата (София). Божурище е считано за едно от най-чистите места в България. Градчето е добре усвоено и там е отлично място за екотуризъм и билкопроизводство. За това спомага и полупланинският релеф и климатичните условия. Зимата не е студена, а лятото е прохладно. Божурище е в близост до две планини: Люлин и Витоша. Общината е перспективен партньор за бизес и инвестиции. За това допринасят празните терени и на сграден фонд. На територията на градчето се намират някои много мащабни предприятия: Мелница с производимост 24т. на час, Търговско-сервизен център на "Ситроен" (най-големия в Източна Европа), "Шенкер" ЕООД- международна логистична фирма и др.

В Общината и спорта е развит. Ако желаете може да тренирате футбол, волейбол, тенис на маса, тенис на корт, колоездене, езда, баскетбол,бойни изкуства, на някоолко км има и голф игрище и кану каяк има и фитнес.

В града има затворено летище, казарми и военни, читалище, полиейски участък, игрища за разлчни спортни дейности, паметници, църква "цв. Троица", училища болница и много развита конна база (на нея се провеждат състезания от световен мащаб).

До Божурище се стига с автобусна линия №54.
  • Население 8269 д.;
  • Землище 142.884 km2;
  • Надм. височина 573+1 м;
  • Пощ. код 2227;
  • Тел. код 02;
  • МПС код СО;
  • Област София;
  • Община Божурище;
Град Божурище е създаден през 1897г. Тогава територията е присъждана на село Гурмазово. Около Министерството на войната е започнало и застрояването. От 01.03.1906г. конната база, която се превръща в "конезаводско" отделение. През 1941г. Конезавода има ново име:Военно депо за коне "Божурище". С това име е и до 1951г. Първото му име е по. 9940. От 10.03.1950г. получава номер 7580, а по-късно (13.11.1950г.) 35360-А. Днес существува под името Конна база "Ген. Крум Лекарски".

Божурище се казва така заради дивите божури, растящи в близките поляни. Сега от тях са останли много малко екземпляра. За тях тече процедура, която ще ги направи защитени зони.

31.01.1959г.- "Селски народен съвет"
01.02.1959г.- "Общинсли народен съвет"
01.04.1979г.- "Общински народен съвет на селищна сис-ма Божурище"

По време на основаването на Общината тя е включвала селата Гурмазово, Пожарево, Пролеша, Божурище и Волуяк.
През 1959г. влизат: Хераково, Мала Раковица, Златуша, Росоман, махала Белица, Делян и Храбърско.

През 1949г. сействат комисии по:народно здраве, търговия и услуги, народна просвета, архитектура и благоустройство и селско стопанство. Имало е и шест отдела:Финансов, Планиране, Архитектура и благоустройство, Военен отчет, Комплексно административно обслужване и Оргазиционен. По- късно и Съвет за изкуство и култура.

По време на 100- годишнината на селото (1987г.), то е обявено за град.

В историята на българската авияция Божурище има важна роля. При кавалерийското депо през 1906г. е направен първият полет с балон в България. Шест години по-късно са издигнати първите сгради на Летище "Божурище". През тази година селото и летището са свързани с жлезопътната лния на столицата. След две години (1914г.) в селото факт е полевото летище. Преди това е било на север от сегашната Централна гара. През август 1915г. излита и първияр самолет. Той е произведен от Асен Йорданов. Малко по-късно там е създаено и първото в Бългаия Аероплантно летище.

След Първата световна война авияцията (с военни намерения) е опустошено. Летището в Божурище е използвано за градски цели. По-точно за пренасяне на пощенски пратки. Праз 1927г. компанията "Бунавард" започва да извършва редовни полети. През 1925г. в селото е създаден Държавна аеропланна работилница, което разработва и конструира самолети. Една година по-късно Аероплантното училище е преместено в Казанлък.

През 1937г. е възстановена българската вонна авияция Летише Божурище е база на Първи орляк. Освен това продължава да се използва за градждански цели. По време на бомбардровките над София ( 1943-1944г.) Летище Божурище брани града. Оттам през 1943г. Димитър Списаревски тръгва за последната своя задача (мисия) по защитата на София. Това е най-масивната бомбардировка на америцанци и англичани през Втората световна война.

През 1947г. е открито ново летище, Летище Враждебна. То започва и да обслужва Софийския раьон. По тпва време и в Доброславци се създава нова военновъздушна база. Построена е по-специално за реактивни самолети. Година след това Летище Божурище е предадено на Организация за съдействие на отбраната и по време на следващите няколко десетилеия се използва за тренировки и парашутизъм. След закриването на летището, то продължава да е важен военен център. В селото са издигнати нови военни поделения и съоражения. Свързани с противовъздушна отбрана и зенитно-ракетни войски.

През 2005г. Николай Свинаров (министър на отбраната) елиминира летището и територията е продадена на "Индустриален парк София". Мажоритарният собственик е италиянската банка "Финанциария Интернационале". В замяна те получават 106 апартамента. През 2008г. летището е обявено за паметник на културата.




Някой от по-известните личности са Ерол Ибрахимович (1969г.)- музикант, Димитър Казаков (1933-1992г.)- художник, Красимира Стоянова (1962г.)- оперна певица, Стефан (1921-1964г.)- партизан и офицер.  Христо Топракчиев (1887-1912г.) е един от хората, с които свързват Божурище.   Роден в Бургас, той прекарва детството и е Сливен. Христо Топракчиев и Симеон Петров първи в света разработват техника за кацане със спрял двигател.