Благоевград (до 1950 г. Горна Джумая) е икономически, културен и образователен център на Югозападна България и административен център на едноименните област и община.
Благоевград е разположен в долината на Струма и през него тече по-малката река Бистрица. Намира се на 360 метра надморска височина в Благоевградската котловина между планините Рила и Влахина и е в непосредствена близост до Пирин планина.
Благоевград се характеризира с предимно планински и котловинен релеф, като подземните води се подхранват от Бистрица. Благоевград е сред градовете с най-много слънчеви дни в годината.[2] Климатът е преходно-континентален, дължащо се на въздушните маси, които проникват от юг по долината на река Струма. Градът е защитен от студените северни ветрове поради естествената преграда на високите рилски масиви и възвишенията при село Бело поле. Планинският бриз, спускащ се от Рила по поречието на Бистрица, охлажда въздуха през летните горещини.
Благоевград е селище с богата история. Благоприятните условия, създаден от топлите минерални извори, спомагат за възникването около 300 г. пр.н.е. на тракийското селище Скаптопара (Σκαπτοπάρα) на мястото на днешния квартал Грамада.
В днешния квартал „Струмско“ са открити останки от късноантична църква.
След османското завоевание на полуострова, от XV век на мястото на Скаптопара отново има град с многочислено население, който многократно сменя името си – Джума Базари, Джума, Баня, Орта Джума, Джумая, Горна Джумая. Джумая е турска дума, означаваща „петък“, тоест пазарния ден.
В средата на XVII век оттук минава османският пътешественик Евлия Челеби, който пише, че градчето Орта джумаа има 200 покрити с керемиди къщи, голяма джамия с много богомолци и 80 дюкяна и много минерални извори.
По време на Възраждането от източната страна на Бистрица се застроява Вароша – българската махала на града. През 30-те години на XIX век оттук минава френският геолог Ами Буе, който описва Джумая като град с 3000 до 4000 жители, в който живее наследствен войвода.
През XIX век от Джумая най-редовно идват поклонници в Рилския манастир.
При избухването на Балканската война през 1912 година шестдесет и четири души от града са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
На 5 октомври 1912 г. Горна Джумая е освободена от българската армия. След Междусъюзническата война в 1913 година турското население в голяма степен се изселва и в града се заселват многочислени маси българи-бежанци, идващи от Егейска и Вардарска Македония.
Постепенно започва благоустройството и хигиенизирането на града. През 1920 г. тук се премества Солунската гимназия, днес Национална хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“. Откриват се първоначално две основни училища – Прогимназия и Земеделска гимназия. Построява се Археологичен музей.
През февруари 1933 година в Горна Джумая се организира Първият велик македонски събор на българската бежанска общност от Македония. По повод 30-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание е построен Паметник на незнайния македонски четник, който обаче е разрушен след Деветосептемврийския преврат от 1944 г.
През 1954 година към него е присъединено село Грамада, а през 1973 година и село Струмско. В 1955 е построен паметник на Гоце Делчев, висок 8 метра. За удивително кратко време, известно като строителна епоха за дипломатическия корпус, в края на 80-те години на 20 век Благоевград буквално осъмва с нов център и преобразени общински сгради.
Особен интерес за посетителите на града представлява възрожденският квартал Вароша със своята уникална архитектура. На 200 m западно от него започва природният парк „Бачиново“, по поречието на река Бистрица.
Традиционно на 5 октомври на площад „Македония“ се провежда заря проверка за загиналите над 30 000 български воини в Балканската война.
Благоевградската часовникова кула е известна забележителност и един от символите на града.
