Бяла Слатина е град в област Враца, Северозападна България. Според специалисти, занимаващи се с произхода на имената (ономастици), името Слатина означава 'солен извор'.
Градът се намира на около 50 км североизточно от Враца в Северозападна България, област Враца, община Бяла Слатина. Бяла Слатина се намира в ниска част на равнината и затова при движение по пътя за града самият град не се вижда. Бяла Слатина е един от малкото градове строени планово – с прави и дълги улици. На север от града се намира вилна зона (застроени вили по цялата дължина на града). Покрай града от север–североизток минава река Скът.
Първата болница в селото е открита през 1889. През 1907 година толстоисти правят опит да основат своя колония в селото и дори инсталират там печатна машина, но са изгонени от местните жители.
В първите години на XX век градът е известен с трайната си подкрепа за Прогресивнолибералната партия.
При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Бяла Слатина са доброволци в Македоно-одринското опълчение. Бяла Слатина е обявена за град с указ на цар Фердинанд от 27 юни 1914 година.
Забележителности
„Китката“ е местност с дъбова горичка, намираща се край западния край на Бяла Слатина. Тя е бивш дългогодишен символ на града и общината, включен в герба на града. Горичката включва 15-тина дъбове, израснали в кръг като китка, намираща се в близкия район, известен като Агиното бранище. Към 2012 г. вече не съществува, горичката с дъбовете е унищожена.
Паметник на Ботевия четник Кольо Радев-Черкеза – намира се на гроба му в двора на храм „Света Параскева“.
Паметник на поета революционер Николай Хрелков – намира се в централния градски парк.
Паметник „Перката“ – паметник на загинали по време на Втората световна война съветски летци. Намира се на едно от възвишенията североизточно от града в местността „Лесопарка“. До паметник във вид на част от самолетно витло, се стига по извити бетонни стъпала от местността „Езерото“.
Паметник на Цола Драгойчева – намира се на централния градски площад.
Паметник на антифашиста Благой Монов – намира се в двора на прогимназия „Св. Климент Охридски“.
Паметник на военнослужещите и доброволците от града, загинали по време на Сръбско-българската война, Балканската война, Междусъюзническата война, Първата световна война и Втората световна война. Представлява стоманобетонна конструкция, облицована с мрамор, с надпис „Българийо, за тебе те умряха!“. На 3 плочи от черен гранит са списъците с имената по азбучен ред на загиналите през войните.
Майски културни празници: провеждат се всяка година около празника на славянската просвета и култура 24 май.
Традиционен белослатински панаир: провежда се всяка година около 14 септември Кръстовден.
