Първите сведения за историята на града датират от първото хилядолетие пр.н.е. По това време берковският край е обитаван от тракийското племе мизи, а в средата на хилядолетието тук отсядат сродните трибали. В стратегическите височини около града траките изградили крепости. Те отглеждали пшеница и овце, обработвали желязо и добивали злато в поречията на реките Златица и Врещица.
Берковският край преживява съдбата на Първата българска държава, на Византийското владичество, на Второто българско царство и падането му под османско владичество.
През османското владичество Берковица е седалище на кааза, нахия и вилает.
Регионът е въвлечен във въстанието на Константин и Фружин (1408 – 1413 г.) и Чипровското въстание (1688 г.). През септември 1689 г. след като австрийците разбиват войските на Реджеб паша при Ниш, а маркграф Баденски завзема Видин, австрийска част, предвождана от капитан Хорват, освобождава града, а живеещите в него турци забягват в далечни краища.
През юни 1836 г., на Спасовден, избухва Бистрилишкото въстание, предвождано от Манчо Пунин от с. Бистрилица и известно като Манчовата буна или Манчовата размирица. Вдигат се на борба около 4000 мъже от селищата в горните поречия на Огоста и Златица (дн. общини Чипровци, Георги Дамяново, Берковица, Монтана и Вършец). Основните сили на въстаналите се стичат в Чипровския манастир, където очакват подкрепа от сръбския крал Милош, която така и не получават. В крайна сметка Милош прави всичко възможно за потушаването на въстанието. Османска войска пристига при Белимел, водят се преговори с въстаниците, след което Манчо Пунин разпуска въстаниците и бяга Сърбия, където е заточен от Милош в Кюприя.
На следващата година, 1837, избухва Върбанпеновото въстание, предвождано от Върбан Пенов от Бели мел. Въстаниците са около 2000 мъже от Чипровци и близките 16 селища. На 23 ноември, след като турските власти докарват войски от Ниш и Пирот, започва боят в Чипровската клисура (Метириза – теснината), където бунтовниците са разбити. Върбан Пенов успява да избяга, но по-късно е предаден, заловен и обесен.
Десетилетието преди Освобождението 1867 – 1877 година се характеризира основно с културно развитие на града. На 13 октомври 1870 е открито девическо училище, построено е двукатното класно училище „Отец Паисий“. На следващата година е осветен и храмът „Свети Николай Чудотворец“. На 11 май 1872 е основано читалище „Бъдащност“, а през 1874 г. се създава ученическо дружество. Това е периодът, когато берковчанинът Александър Дамянов (архимандрит Антим) изгражда Клисурския манастир.
В края на август 1872 г. в Берковица пристига Васил Левски, заедно с председателя на Врачанския революционен комитет Мито Анков. При събарянето на къща в берковската махала Плето е намерено писмо на Левски от 2 юли 1872 г., в което иска да му бъдат изпратени „мустаки, брада, машина за фишеци и войнишките правила“. Той дава указание при закупуването на пушки да се „изпитат“ на всеки десет по една, за да не се окажат „фалшиви“ (некачествени). Писмото е предадено в Народната библиотека „Кирил и Методий“ – София.
Часовниковата кула
Подготовката на Априлското въстание обхваща и Берковица, но при избухването на въстанието Северозападна България остава пасивна. Въпреки това на 31 май 1876 г. революционният комитет и други сподвижници в Берковица – общо 24 души, са арестувани за участието им в подготовката на въстанието и 8 души, начело с хаджи Петър Хаджиилиев, са съдени и изпратени във Видинската крепост.
На 8 юли 1876 г. в Чипровци пристигат четите на Панайот Хитов и други български войводи и Берковският край въстава. Главните боеве стават при Чипровския манастир. След като въстанието е потушено, пашаджик, командващ берковските турци, наредил инквизиции на населението от Чипровския край.
Освобождението на Берковица от османска власт започва на 3 ноември и трае до 4 декември 1877 г. Цял месец руските войски организират разузнавания и водят сражения с турците, докато най-после последните опразват града. Четвърти Харковски улански полк на полк. Ертел идва от север през Кутловица – с. Боровци, и тържествено влиза в Берковица.
След Освобождението градът остава околийски административен център, но се развива сравнително бавно. Берковица постепенно загубва своето стопанско значение. От околията се откъсват много селища. Редица занаяти замират. Населението се препитава от земеделие, кираджилък и грънчарство. За 70 години се построяват: гимназията, столарското училище и началното училище „Кирил и Методий“, две банки и още няколко по-малки обществени сгради.
През войните от града загиват 86 души.
Най-трагичното събитие от Берковската история от по-ново време е въстанието през 1923 г. В Берковска околия започва подготовка за въстание. Набелязват се плановете за завземането на властта в селата, за формиране на отряди, които да заминат за овладяване на околийския център Берковица.
Истински растеж на града в икономическо и културно отношение се извършва през втората половина на ХХ век, когато са построени много заводи: дървообработващ, за абразивни инструменти, мрамор, пластмаси, метал и редица други предприятия. Градът е благоустроен. Изграждат се нови училища, читалище, музей, художествена галерия, минерална баня, стадион, спортни площадки, почивни станции и туристически хижи.
Културни и природни забележителности:
Връх Ком. Има много други природни забележителности – местността „Калето“ – връх в самото сърце на града, от който може да се види разположението на града, в древността – използван от траките за защита на града от нежелани нашествия. Местността „Синият вир“ – намира се на около 5 km извън града, много приятно място за отдих сред природата, в близост има езерце, в което в горещите летни дни човек може да се охлади и освежи. Също така недалеч от града – само на 16 km, се намира хижа „Ком“. Ски пистата в близост до нея може да предложи много забавления за любителите на зимните спортове. Върхът е част от Стоте национални туристически обекта, печатът се намира в новата хижа „Ком“.
Най-старата църква в града: Храм „Рождество на Пресвета Богородица“. Църквата е съвременник на българското Възраждане, средище на мъжко и девическо училище, духовен извор на берковчани. Тя е преизградена през 1843 г. Иконостасът е изработен от самоковски дърворезбар. Иконите изписва Димитър Зограф. Те могат да се причислят към най-доброто създадено в България през Възраждането. Камбанарията е изградена през 1897 г. Камбаните в нея са две, изработени през 1845 г. в град Будапеща и по-късно са подарени на църквата от дюлгерския еснаф.
Църквата „Свети Николай Чудотворец“, изградена в 1871 година от майстор Георги Новаков Джонгар.
Турска (римска) баня. Архитектурно-строителен паметник на културата. Изградена е през 1665 г. върху част от основите на стените на римска къпалня. Строена е след завладяване на Берковския край от римляните.
„Рождество на Пресвета Богородица“ (8 септември) – официален празник на Берковица.
