Бѐлово е град в Южна България. Той се намира в Област Пазарджик, в близост до град Септември. Градът е административен център на община Белово.
Белово се намира в планински район между български планини Рила, Родопи и Средна гора. Река Яденица, минаваща през центъра на града, разделя Рила от Родопите. Река Марица разделя града по дължина. От Белово на изток към град Септември започва бавно да се разширява Горнотракийската низина. Природата около града е много красива – той е заобиколен отвсякъде с гори и зеленина. Могат да се наблюдават различни видове широколистни и иглолистни дървесни видове.
Първите следи от човешки живот около Белово са датирани към неолита. Открити са няколко селища от VI – III хилядолетие пр.н.е., крепости и останки от десетки селища от различни исторически епохи, като археологическите обекти доказват богатото историческо минало на района. Открита е куполна тракийска гробница от дялани камъни, която се е издигала в купол с диаметър 5,30 метра. Най-старото известно на историците население на Беловския край е тракийското племе беси. Легендите свързват името на полумитичния Орфей с беловският край. През VI век в този район се заселва част от славянското племе драговити.
Археологически обект от 6 век са останките от разположената на около 1,5 км южно от с. Голямо Белово на връх „Свети Спас“ (Спасовица) църква, известна като Беловска базилика.
През късната античност и средновековието най-крупното селище в района е град Левке, разположен на площ от 80 декара на в. „Свети Спас“. През 813 г. по времето на хан Крум, беловският край е включен в състава на българската държава.
През цялото средновековие районът е един от центровете на героична борба за отстояване на българската народност и държавна независимост. Най-ярката страница в тази борба е героичната съпротива на крепостта Раковица срещу турското завоевание през 1378 г. През тежките векове на владичеството беловският край, със своите непристъпни планини и гори, се формира като един от центровете на хайдушкото движение. Особено след масовото помохамеданчване на българите в Родопите (1666 – 1669), тук са се подвизавали четите на легендарните войводи: Секул, Страхил войвода, Сирма Кръстева и др.
По време на Възраждането, Голямо Белово като икономически и духовен център, ражда видни участници в национално-освободителните борби, като Евстатий Пелагонийски, Никола Попов – Крец, Кузман Поптомов – Хаджиангелов, Михаил Радулов, Мито Петракиев Радулов и други.
