Преди около 230 млн. години (в края на палеозойската ера) в този район се наслоили песъчливо-мергелни скали. По-късно те били залети от море, на дъното на което се отлагали довлечените от реките пясък, чакъл и глина. С течение на времето тези материали били свързани от силициева или пясъчно-глинеста спойка. Така се получили конгломерати и пясъчници, известни като пъстър пясъчник (бундзандщайн). Поради обагрянето с железен окис те придобили червеникав оттенък. През юрския период върху пясъчниците се наслоили сиви и кремавобели варовици. Те изграждат челата на сегашните Белоградчишки Венец и Ведерник. При нагъването на Стара планина този район се превръща в суша. В най-високата му част се появили пукнатини, където започнала разрушителната работа на водата, ветровете и колебанията на температурата. Тази дейност достигнала до пясъчниците. Поради нееднаквата им твърдост те се рушали неравномерно. Така в продължение на милиони години се създали причудливите форми на Белоградчишките скали.
В пясъчника и варовика се образували и над 100 пещери, богати на красиви образувания, пропасти, пещери и интересна фауна. Най-известната пещера – Магура (дължина над 2500 м) е благоустроена – осветление, обезопасителни съоръжения. Заедно с района около нея, пещера Магурата е обявена за природна забележителност. От юни 2015 г. е отворена за посещения още една пещера в региона – пещера Венеца, в която има много и разнообразни образувания с цветно осветление.
Селището е създадено по времето на римляните, които построяват крепост на същото място, където се намират и днешните останки от Белоградчишката крепост. В първите турски документи от началото на владичеството го наричат Белград, тъй като по-голяма част от къщите през този период са били изградени от плет, кал и вар, което е придавало особена белота на града на фона на червените скали. По-късно, за да го отличат от сръбския град Белград, го наричат Белградин (малък Белград).
През XIV век Белоградчик е бил част от Видинското царство. Белоградчишката крепост била сред най-трудно превземаемите в царството.
Има сведения за неговото съществуване в турски регистър от 1454 година. През османското владичество жителите са се занимавали главно със занаятчийство и земеделие. През 1850 г. избухва въстание, което е потушено с кръв.
Крепостта е възстановена до днешния си вид и след Освобождението. Във войната от 1885 година, малко след Съединението на Източна Румелия с Княжество България, сърбите правят първия си опит да превземат града, но са разгромени.[5]
При избухването на Балканската война петима души от Белоградчик са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
През лятото на 1913 г. по време на Междусъюзническата война край града се водят боеве. От запад настъпват сръбските войски. Отбраната на града е набързо организирана. Създаден е Белоградчишкият отряд, който включва части на 9-а пехотна Плевенска дивизия и 3 опълченски дружини, пристигнали от Видин. На 8 юли 1913 г. сърбите настъпват срещу града. Опълченските дружини се разбягват. Само плевенските полкове влизат в боя, но не успяват да спрат натиска на противника. На 9 юли 1913 г. сърбите завземат Белоградчик. Тук те се свързват с румънските войски, настъпили към града от север.
Белоградчишки исторически музей – разполага с фонд от над 6000 експоната.
Природонаучен музей с експозиция от 520 експоната и фонд от още 2500, представя най-атрактивната част от богатото биологично разнообразие на цяла Северозападна България.
Крепостта „Калето“ е една от най-добре запазените в страната. Използвайки естествената непристъпност на скалите, през I-III век римляните поддържат тук крепост за охрана на стратегическите пътища, които пресичат района. В късната античност тя е част от отбранителната система на Римската, после Византийската империя, изградена по северните склонове на Стара планина. Крепостта е доизградена от българите. Значението и нараства след обособяването на Видинското царство, включващо териториите на днешна Северозападна България, части от Източна Сърбия и Югоизточна Румъния. Една от последните крепости (тогава с име Белград), завладяна от турците в края на XIV век. Последните настаняват тук гарнизон, играещ важна роля в охраната на западните области на държавата и в потушаването на въстанията на българското население.
Белоградчишката крепост е обявена за паметник на културата, през 1985 г. с национално значение, пригодена за масови посещения.
От най-високата част на крепостта известна като Първа плоча се разкрива неповторима панорама. На юг погледът гали нагънатото било на Стара Планина, от връх Ком до Връшка чука, на запад е привлечен от островърхите медни планини на Карпатите, а в ниското намира покой във фантастиката на Белоградчишките скали.
Белоградчишките скали са красиви скални образувания край едноименния град. Един от уникалните природни феномени, който няма аналог в света. Тази скална приказка се простира от запад на изток от връх Ведерник около град Белоградчик, село Боровица до село Белотинци. Районът е с дължина около 30 км и ширина от 3 – 6 км. Белоградчишките скали са впечатляващи не само със своята възраст над 230 млн. години, но и с десетките легенди за причудливите природни форми, като Мадоната, Монасите, Конникът, Ученичката, Дервишът, Мечката, Адам и Ева, Хайдут Велко, Замъкът, Кукувицата, Гъбите, Лъвът, Камилата, Тракийската богиня Бендида, Орфей и Вкаменената сватба, и мн. др.
Белоградчишката обсерватория е една от двете обсерватории на Института по астрономия, наред с Роженската.
Празникът на града е на Петровден.
Едно значимо ежегодно събитие е тридневният фолклорен фестивал „От Тимок до Искър – по стъпките на траките“, който се провежда през месец септември.
Фестивалът започва с тракийско шествие от известната Белоградчишка крепост под съпровода на овчарски гайди и други музикални инструменти, докато участниците, облечени в традиционни тракийски костюми, преминават през града. Зрелището придобива мистериозен характер с появата на участници в костюми, с маски и факли в ръка. За онези, които желаят да се присъединят, се раздават свободно маски, костюми и факли.
Тракийската богиня Бендида е почетена с празненство, при което в скалите, огньовете и под светлината на факлите в местността „Панаирище“ се пресъздава легендата за божеството, заедно със спектакли като „Орфей и вкаменената сватба“ или „Тамирис и музите“.
Пресъздават се и битките между съперничещите си племена, като се използват импровизирани оръжия като копия, мечове, лъкове, щитове и тояги. Фестивалът включва и други спортни съревнования – хвърляне на копие и диск, стрелба с лък, надбягване с коне и прескачане на огньове. Победителите в тях биват увенчавани с корона от млада жена в ролята на богиня Бендида. В местността „Панаирище“ е отделено специално място и за грънчарството, където занаятчиите показват своите умения и тайните на това изкуство.
