Белица

Рейтинг:
0 / оценки
Белица е град в Югозападна България. Община Белица е разположена живописно в североизточната част на Разложката котловина и Благоевградския район, по долината на р. Места, между южните склонове на Източна Рила и северните склонове на Велийшко-Виденишкия дял на Западните Родопи. Общинският център гр. Белица се намира в южната част на Рила. Релефът е преобладаващо планински и полупланински. Територията обхваща части от Рила, Родопите и долината на р. Места. Източно от долината на Костинбродска река се простират части от източния (мусаленски) дял на Рила планина.
  • Площ 72,923 km²;
  • Население 3107;
  • Надм. височина 953 m;
  • Пощ. код 2780;
  • Тел. код 07444;
  • МПС код Е;
  • Община Белица;
  • Област Благоевград;
Широките поляни на Семково (около 1600 m н.в.) по южния склон на Рила разнообразяват релефа на стръмно спускащите се към Разложката котловина планински склонове. Източно от Пирин планина се простират котловините и праговете по течението на р. Места. На изток Разложката котловина се загражда от рида Дъбраш (ср. н.в. 1600 m), който принадлежи на Западните Родопи.

Климатът е преходноконтинентален със средиземноморско влияние, а в по-високите части на планините – планински. Мекият средиземноморски въздух, проникващ по течението на р. Места, определя климата в град Белица като лечебен за хората с белодробни заболявания.

Белица се споменава за първи път в опис на населението на Татарпазарджишката кааза от 1516 г. под името Белица, заедно с Малка Белица.

През 1833 – 1835 г. под ръководството на поп Илия е изградена църквата „Свети Георги“. Градежът на църквата е вървял бавно поради несъгласието на тогавашната турска власт, която често разрушавала граденото от християните. Църквата била издигната в разрез с тогавашните закони на империята, на високо и видно място в центъра на селото. Кубетата ѝ се виждали отвсякъде. Като компромис беличани християни се договорили с властите да докарат и монтират от Беч (сега Виена) часовник, който да бъде монтиран на най-високото кубе и да отмерва времето за всички жители на Белица. Часовникът бил закупен от Виена срещу натурални продукти (сирене, кашкавал, вълна и др.)

През 1903 г., по време на Илинденско-Преображенското въстание, църквата „Свети Георги“ била опожарена и часовникът рухнал на земята, последно отмервайки четири часа следобед. Частите му били събрани от българо-мохамеданина Ириловец и предадени по-късно на завърналите се християни с поръката да бъде възстановен на старото място. Според една от легендите, с каквито е пълна Белица, в къщата на поп Данаил е идвал Левски, а попът фиктивно е годил дъщеря си за него, за да може фиктивно да идва в селото. Създадена е била революционна организация, подготвяща участието на християнското население в Априлското въстание.

По време на Руско-турската война през 1877 – 1878 г. под Самарското знаме, при Свищов и Русе, при Шейново и Шипка, 19 белички опълченци се бият самоотвержено. Те пристигат в родното си село с много ордени и медали и са посрещнати с възторг от съселяните си. Беличани са начело и на Кресненско-Разложкото въстание. Те участват активно в подготовката и сраженията при Разлог. Голяма част от въстаниците са затворени или принудени да напуснат селото. 

През 1903 г., заради активното си участие в Илинденско-Преображенското въстание, Белица е опожарена до основи. В пламъците на пожара изгарят над 475 човека и са убити повече от 120 мъже, жени и деца.

При избухването на Балканската война четиридесет и девет човека от Белица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

След Междусъюзническата война в 1913 г. Белица остава в България. Според Димитър Гаджанов в 1916 г. Белица е смесено българо-помашко село, като помаците са около 400 души.

Местната икономика е представена предимно от малки цехове в дървопреработвателната и шивашката промишленост.

Селското стопанство заема определено място в икономиката на общината.

Забележителности:

Историческият музей е открит през 1995 г. и е разположен в центъра на града. В неговата съвременна сграда се съхраняват много намерени ценни исторически находки. Музеят предлага на своите посетители историята на този край, разположен в 4 зали, етнографска изложба и изложба-базар на местни тъкани и занаяти.

Край Белица е създаден Парк за танцуващи мечки като част от дейността на фондация „Четири лапи“.

На 16 километра северно от Белица е красивата местност Семково и едноименният курорт. Изключителните природни дадености извеждат на преден план развитието на туризма и обособяването му като основен отрасъл на общинската икономика. Местоположението и климатичните условия са добра предпоставка за развитието на краткотрайния и дълготраен отдих, туризмът и зимните спортове. 

Местното население е съставено предимно от българи-мюсюлмани.

Белица се населява от смесено в религиозно отношение население: българи-християни и българи-мюсюлмани.