Батак

Рейтинг:
0 / оценки
Батак е град в Южна България. Той се намира в Пазарджишка област и е в близост до град Пещера. Градът е административен център на община Батак.

Батак се намира в Западните Родопи, на 1036 m надморска височина в долината на Стара река по двата ѝ бряга. Разположен е в котловина, заобиколена от всички страни с хълмове „бърда“ 100 – 200 m над равнището му (Петрово бърдо, Кънева борика, Царюв комин, Кадино бърдо, Свети Георги, Пискилива скала, Галагонката и Бучете), а над тях се издигат върховете на Баташката планина, която на запад граничи с Чепинска река, на юг – с Доспатска река и яз. Доспат, на изток – с река Въча, на север – с Тракийската низина. Тук се намира защитената местност „Баташки снежник“. Недалеч от града са и едни от най-високите върхове в Родопите – Баташки снежник (2082 m), Голяма Сюткя (2185 m).

Батак се намира на 15 km по асфалтиран път от град Пещера, на 35 km от областния център Пазарджик и на около 55 km от Пловдив; на 15 km от град Ракитово и на 27 km от Велинград.
  • Площ 461,105 km²;
  • Население 2790;
  • Над.височина 1036 m;
  • Пощ.код 4580;
  • Тел.код 03553;
  • МПС код РА;
  • Община Батак;
  • Област Пазарджик;
Климатът на Батак е преходно-континентален, повлиян забележимо и от надморската височина. Валежите са от 670 до 680 л/м2 годишно. Поради разположението си градът е запазен от силни ветрове. Средната годишна температура е около 10 °C. Зимата е сравнително топла. През есенно-зимния сезон преобладават слънчевите дни. Характерно явление в този район е южният вятър, наричан от местното население „бял вятър". Зимата е с обилни снеговалежи до 63 cm в града и до 150 cm по околните възвишения. Лятото е прохладно и приятно, благодарение на което Батак и районът му се утвърждават като привлекателен планински курорт.

Баташките околности са обитавани от най-древни времена, доказателство за това са откритите археологически обекти: развалини на многобройни (близо 20) тракийски, римски, византийски и славянски крепости, над 10 черкви и манастири, тракийски могили, римски мост и др.

Поради липсата на исторически сведения трудно може да се определи с точност годината, в която възниква днешният Батак. 

Много важно свидетелство, което потвърждава съществуването на селището, е надписът върху взидания камък на чешмата при Кричимски манастир „Рождество Богородично“, върху който се разчитат както името Батак, така и имената на батачаните, построили чешмата през 1592 г. 

Стратегическото географско положение на Батак, разполовен от двете страни на Стара река в подножието на високия родопски връх Скардак (Баташки снежник), в котловина обградена от вековни планински дървета, защитена от север с непроходимо блато, не е случайно. Именно тук първите заселници са търсили закрила от фанатичните нападения на свирепите османски завоеватели. По този начин те не изгубили бащините си традиции, съхранили вярата и обичаите си, за разлика от другите населени места в Родопите, които били насилствено асимилирани и принудени да приемат исляма. 

Трудните условия за живот правили батачани сурови, решителни и безстрашни. Дърводобивът се превръща в основния поминък на населението. От качествената местна дървесина се строят корабите на турската империя, развива се търговията. Търговците от Батак разгръщат връзките си с близките народи от Средиземноморието и западните Балкани. 

В съзнанието на българите гр. Батак винаги се свързва с трагичните събития, случили се тук по време на и веднага след Априлското въстание от 1876 г. При потушаването на въстанието през май 1876 г. местните хора отначало предават оръжията си, но първоначално „миролюбивата“ 8-хилядна армия от башибозуци, предвождани от Ахмед ага Барутанлията впоследствие извършват безпощадно масово клане над българите, по-известно днес като Баташкото клане. Част от населението бива обсадено в църквата „Св. Неделя“ в продължение на дни. Обстановката вътре е драматична – недостигът на вода кара жените да копаят с голи ръце кладенец в земята, който и днес може да се види, с цел да намерят вода за децата си. Накрая, при превземането на храма, всички християни (около 2000) са изклани от башибозуците. По време на „предаването“ на оръжието, някои от хората в селото успели да избягат, след това селището било обкръжено, за да не може никой да го напусне. Башибозуците се разпределили по къщите и започнали да ги ограбват. Много от по-крайните домове в селото били изгорени, башибозуците стреляли с пушките по прозорците на други къщи и напосоки към всичко, което се движело или не. Хората започнали да се крият в сградите с по-здрава конструкция в селото, които щели да издържат и в църквата и училището, но и някои от къщите на чорбаджиите и в Богдановата къща. Благодарение на славната саможертва на Батак за освобождение на отечеството светът узнава за България и нейната воля за освобождение. Това дава моралното право на Русия да се намеси и скоро да обяви Освободителна война. Според различни оценки, около 5000 души от селото са избити. 

Културни и природни забележителности:

Исторически музей
Балиновата къща е построена около 1895 г.
Църквата „Св. Неделя“ Построена е през 1813 г.
Язовир Батак и местността курорт „Цигов чарк“ са разположени в Западните Родопи, на 7 km от Батак.
 Местността Широка поляна се намира в северозападната част на Западните Родопи.
 Местността Беглика заема т.нар. Беглишка заравненост в централната част на Западните Родопи със средна надм. височина 1700 m.
 Атрактивни са и двата резервата – Беглика (заедно с язовира „Голям Беглик“) с площ 415 ха, обрасла с вековни иглолистни дървета, и „Дупката“ – природен феномен с разнообразна флора и фауна под егидата на ЮНЕСКО.
 Паметниците на хълма, от където се вижда цял Батак и кръстът, построен през 2007 г. до паметниците.