Горите на Айтоския Балкан се обитават от различни видове животни – диви свине, вълци, лисици, сърни и елени, а в близост до обработваемите площи се срещат зайци, невестулки, таралежи. Влечугите са представени предимно от змии и гущери. Все по-рядко могат да се видят и костенурки.
В миналото птиците са били много повече, но вследствие на човешката дейност техният брой е намалял значително. Айтос е един от пунктовете по източноевропейския небесен маршрут, наричан „Виа Понтика“, по който прелетните птици се отправят към Близкия изток и Африка. През пролетта горите се изпълват с пойни птици – славеи, скорци, дроздове, кукувици. От семейство Врабчови най-многобройни са домашното, испанското и полското врабче, също така овесарките (сива, жълта, черноглава). Значително присъствие имат и зърноядните птици като щиглеци, зеленушки, конопарчета и много други. Тук обитават още пъдпъдъкът, гургулицата, чучулигата, яребицата и фазанът. Орелът се среща все по-рядко. Гнездови находища на белоопашат мишелов са установени между Айтос и Лясково, а на малък креслив орел – край Айтос. Между селата Мъглен и Съдиево е наблюдаван и черен щъркел в гнездовия му период.
Околностите на града са сравнително богати на водни източници. Подпочвени води има в местностите „Омарлията“, „Леската“ и „Герена“. Районът е богат и на минерални води.
Айтос е старо селище, основано още от траките. Останки около града от новокаменната епоха свидетелстват, че на това място отдавна е съществувало селище. Останките от три кули (северозападно от града) са от средновековната крепост Аетос (на гръцки – орел), издигната между 650 и 750 година, откъдето идва и днешното му име.
През Възраждането градът е известен като Орлово или Орловец. По това време е значително селище с прочут панаир. След Одринския мир от 1829 г. много жители на града и околните села се изселват в Бесарабия, но въпреки това по време на Освобождението (1878 г.) наброява 3000 жители. Продължава провеждането на ежегодния 4-дневен селскостопанско-занаятчийски панаир. Открива се първото девическо земеделско училище в страната. През вековете градът е бил познат с няколко имена: Аетос, Астос, Ейдос, Аквилия и др.
Според древна легенда селището е основано от Аетос („орел“) – ученик и последовател на Орфей. Другата легенда е, че Аетос означава „Орлово гнездо“, името произлиза още от времето преди България да падне под византийско владичество, като Айтос е бил един от последните „паднали“ градове, чието местоположение (обграден от планини) позволявало добра защита.
Четири пъти градът е бил разрушаван и се е местил на ново място. Каменни стени ограждали града, а на площада се издигала златна статуя на Аетос с лирата на Орфей.
При избухването на Балканската война през 1912 г. седем души от Айтос са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
Една от многото истории за град Айтос е, че един ловец, докато ловувал, го нападнала мечка. Един орел дошъл и изкълвал очите на мечката. Докато ловецът лежал в безсъзнание, неговата дружина дошла и убила орела, защото ловците помислили, че орелът е нападнал техния събрат. Когато се събудил, видял, че неговите приятели са убили орела, и им обяснил какво е станало. Ловецът построил негов паметник, който стои гордо над града. Той не направил само това в чест на орела, който го спасил, но поръчал и да оформят града като „орел“.
Жителите на града и общината са главно християни и мюсюлмани. Съществуват и представители на „Бялото братство“. В Айтос се намира и районно мюфтийство. В града има църква и джамия.
Водещо място в градската икономика днес заема селското стопанство. Развити са още консервната промишленост, винопроизводството, мелничарството, дървообработването и шивашкото производство.
В Асфалтовата база край града се добива фракция, асфалтова смес и мраморно брашно.
Селското стопанство е отрасъл с традиции в Айтоския край. Плодородните почви и климатичните условия благоприятстват отглеждането на различни селскотопански култури, като пшеница, ечемик, слънчоглед, царевица, люцерна. Много добре развити в района са и лозарството, овощарството и зеленчукопроизводството. Айтос е един от районите в страната с най-благоприятни природно-климатични условия за отглеждане на череши и арпаджик. Силно развито е и тютюнопроизводството. Основна част от обработваемата земя е обхваната в земеделската кооперация в града и частна фирма. От животновъдството са застъпени овцевъдството, свиневъдството и птицевъдството.
В Айтос може да се посети уникална музейна етнографска сбирка: къщата музей „Ченгелиеви“; къщата музей „Петър Станев“; църквата „Св. Димитър Солунски“ с ценна иконопис. В сърцето на града е разположено и читалището „Васил Левски“.
Градът има интересни културни и природни забележителности. B Айтоския Балкан се простират големите горски дъбови и букови масиви. Северно от града се намира чудно скално образувание от три скали – тримата вкаменени братя. С годините градът е създал прекрасно оформен градински парк „Славеева река“, наречен така поради красивите песни на славеите по тези места.