Град Ахтопол се намира на скалист п-ов. Градът е разположен на брега на Черно море. Ахтопол е част от "Природен парк Странджа". Той е на около 13 км южно от Царево и на 5 км от устието на река Велека. Това е най-южния град на българското черноморие.
В града има само автобусен транспорт до множество български градове. Няма железопътен и въздушен транспорт. Най-близко е летището в Бургас.
В Ахтопол може да се посетят три плажа: "Бабешкия", "Централния" и "Делфин".
Едни от по-интересните места за посещение са Гръцкото училище, Читалището (Хрисо Ботев) и църквата "Възнесение Господне".
В града има и футболен отбор, който се подвизава под имато "Ахтопол". Първото му име е "Черно море (Ахтопол). Това е единственият спорт, практикуващ се в града.
По-известен родом от Ахтопол е Коста Пергелов (1921-2007г.), той бил български икономист.
Икономиката на града се свързва с туризъм и риболов.
Ахтопол е градът на любовта.
Ахтопол е създаден преди ок. 430г. пр. хр. от колонисти от Гърция.Те живели в Атина. Съществува предположение, че основаването му е свързано с Перикъл по черноморските области. Ахтопол става средище за търговци. Там се секат моети. След като варварите атакували Ахтопол той бил сринат и по-късно възстановен от византиеца Агатон (военачалник). Преименуван е на Агатопол.
По време на Средновековието българите го превзели няколкоко пъти. За доказателсво, че Ахтопол е превземан няколко пъти за писанията оставени от хан Двадесет години след завладяването на Одрин от османците Тодор Светослав премества одринската митрополия се мести в Агатопол.През 17в. е бил седалище на епископ, но тогава османците били поробили Ахтопол.
В началото на 20в. ахтополци са оборудвани с нови 45 кораба и 3 с водоизметимост. По време на Балканската война (1912-1913г.) двама са доброволци в Македоно-одринското опълчение. След войните Ахтопол се присъжда на България. Там отиват български бежанци, а гърцие биват изселени.
По-късно Ахтопол изгаря от пожар (1918г.), както изгаря старата катедрла "Успение Богородично". Градът е изграден отново. Това е и съвременният вид на града.
Бежанци от града на любовта създават село Неа Агатуполи (Нов Ахтопол). Днес: Ном Пиерия Гърция.
Преди да бъде създаден градът на любовта на мястото му е имало много древни народи (от каменната епоха). През желязната епоха на територията му се заселват тините (тракийско племе).
Църквата "Възесение Господне" е издигната през 1776г., останки от манастира "Св. Йоан" ("Св. Яни") от 12в. Части от крепостни стени (понякога по 8м височина и 3,5м широчина). може да се видят осанки от тракийската стена и Историческия музей.
В период от 10г. градът бил крайна спирка на теснолинейка. М/у 40-те и 50-те. След това е ремонтирана.
