Екопътека Бели Искър се намира в едноименното село. Дължината и е 7 километра, като за изминаването и са необходими около 3 часа. Най-добре е прехода да се направи през топлите месеци от Юни до Октомври. Маршрутът на пътеката е затворен и се вие по горното течение на река Бели Искър. Осем големи и пет по-малки мостчета пресичат реката. Пейзажите се редуват с долини с тесни клисури, крайречен релеф, интересни скални образувания и иглолистни гори. Началото на пътеката е на височина от 1215 метра, а най-високата и точка, където е изградена панорамна тераса, е на 1528 метра.
В полите на Рила планина из боровите гори над Самоков се крие приятна и прохладна екопътека - Бели Искър. За да стигнеш до желаната дестинация трябва да тръгнеш от Самоков посока Мальовица. Следваш табелите за село Бели Искър (ако стигнеш Говедарци значи не си внимавал..). Екопътеката е на 2 километра след селото. Качеството на пътната настилка е много лошо на моменти, но не е и непроходимо. Има обособен паркинг, бележещ стартовата точка. Ние не бяхме сигурни за какво да се оглеждаме като крайна дестинация и спряхме колата на половин километър преди паркинга на една от по широките площадки.Екопътеката е кръгова. Поне така пише в повечето пътеписи, но не е точно така (ще ти разкажа, защо така смятам по-късно). Маршрута се вие ту около единия ту около другия бряг на река на име.. Бели Искър.Има цели 8 дървени моста, с интересни наименования. По хронологичен ред: Синия вир, Изгрев, Двата камъка, Тис, Големия/Дългия, Бор, Арамлия, Суларо. Ще минеш и покрай симпатичен заслон, сгушен в между дърветата.Леко останах изненадан, че на няколко пъти пътеката ни водеше към асфалтовия път и после ни подканяще обратно в гората. В първата половина от пътеката има множество обособени места за барбекю и шанса да се опушиш от някоя цвърчаща скара не е малък. След около час и половина лежерно темпо и осем прекосени моста установихме, че трябва да тръгнем към стартовата точка по асфалта - втората половина от "кръга". Решихме да се върнем по извървения до тук маршрут. Направихме това след като се качихме до панорамната площадка. За да стигнеш до нея след последния мост тръгни по автомобилния път и се оглеждай в ляво за табелка, която искаш да последваш - леко прикрита в боровите клонки. От терасата се разкриват прелестите на Рила планина.Определено екопътека Бели Искър има какво да предложи на всеки, желаещ да се потопи в природата или искащ да разпусне през някой почивен ден.
Самата пътека започва на около 3-4 км след село Бели Искър. Първата следа от нея е удобно за паркиране уширение на пътя с няколко информационни табели и също така – първия мост. Два бързи каяка минаха покрай нас докато успеем да слезем от колите.
Дължината на пътеката е към 3 км, като почти през цялото време тя се движи съвсем близо до асфалта. Има доста удобни за пикник места, до които може направо да се стигне с колата. Предполагам че събота и неделя тук ще е фраш от софиянци, на които разстоянието им е все едно като в задния двор.
Пътеката завършва с примка, която минава през панорамна площадка – единствената височинка по маршрута. Останалата му част е плоска като тепсия и въобще не усетихме навъртяния километраж.
Бели Искър е една от пътеките в България, които ти пълнят душата на максимум. Още от първия момент вадиш фотоапарата и знаеш, че скоро няма да го прибереш обратно.
По-малки мостчета прехвърляха малки сухи притоци. Имах чувството че виждаме Бели Искър далече от най-буйната си форма.
Екопътека „Бели Искър“ е обозначена с информационни табели, които едва ли бихте пропуснали. Първата е в началото, край първия мост – Синия вир. Живописната гледка от него ни грабва моментално и нетърпението да изминем цялата дължина се засилва. Интересното е, че пътеката преминава ту на единия, ту на другия бряг, а почти през цялата останал част се движи през гората. Не би трябвало да има никакви проблеми за малки и големи, опитни и неопитни. Маршрутът завършва край един заслон след гората, който е близо до последния осми мост. Когато излезем на главния път, вървим стотина-двеста метра назад, където ще видим отклонение към пътека, където следва малко изкачване, където е изградена панорамна площадка, от която да се насладите на живописната долина.
От моя зимен опит ще спомена, че за изминаването й са нужни 3.5-4 часа спокойно ходене при мокър сняг (при сух и лек може би ще е по-малко). В началото екопътеката е сравнително леснопроходима. Имаше доста обилни снеговалежи в седмиците преди прехода, но въпреки това тук снежната покривка не беше много дълбока. След километър-два започват да се появяват разни преспи, а още малко по-късно започна една относително постоянна дебелина от около две педи. Имаше и един момент, когато маркировката се изгуби край оголените части от гората за електропреносната мрежа. Предполагам е имало такава на камъните под снега, но там беше навяло и се газеше над кръста, докато се премине от другата страна на ивицата. Оттам насетне всичко си е както преди. Чак към края на маршрута, по изкачването на заслона има пак няколко места с преспи около кръста.
