Историята на двореца „Кричим“ започва в началото на 20 век. Тогава Костадин Байкушев привлича вниманието на княз Фердинанд I към тази гора в Пловдивска околия, бивш султански имот, останка от историческата „Велика българска гора“ (Magnae silvae Bulgarorum), простирала се от Пловдив до Белград. Вековните дъбове от Кричимската кория, гората с лонгозки характер, предоставяща великолепни природни пейзажи с богата флора и фауна, очаровали княза и той решил да създаде ловен парк. След като изкупува околни земеделски земи и внася елени и лопатари, стопанството е заградено. През 1901 г. е създадено Държавно ловно стопанство „Кричим“.
През 1905 г. е построена първата сграда – ловният павилион „Австрийска къща“ по проект на арх. Георги Фингов. Независимо от мазилковата архитектура, къщата е скромно функционално съоръжение, съответстващо на предназначението си. Оформен е и малък, около 2 дка парк, който през 1909 г. е разширен с още 27 дка. Направени са опесъчени алеи и е засадена местна и различна чуждоземна растителност. За гръбнак на парковата композиция са използвани част от съществуващите вековни дъбове.
Преди да абдикира в полза на сина си Борис и да замине в изгнание, цар Фердинанд неколкократно отсядал в двореца със семейството си. Когато е бил министър-председател, Александър Стамболийски също често отсядал в двореца. Преди убийството на Стамболийски през 1923 година, той е бил предупреден и е решил, че в двореца ще бъде мястото, където е най-възможно да успее да се съхрани. На път за там Александър Стамболийски е бил хванат и по-късно убит в родното му село Славовица от членове на ВМРО. През годините дворецът е бил обитаван не само от царското семейство, но е посещаван и от много високопоставени лица и делегации от разни краища на света. В царския кабинет през 1943 година Борис ІІІ къса заповедта на Адолф Хитлер за депортиране на евреите от България. По времето на цар Борис в двореца и парка са расли и играли децата му – бъдещият цар Симеон II и сестра му княгиня Мария Луиза. За тях е бил изграден специален басейн, който и днес може да се види сред вековните дървета. След 1946 г. дворецът е национализиран и комплексът става партийно-правителствена резиденция. В нея са отсядали тогавашните първи мъже и партийни величия – Вълко Червенков, Тодор Живков, Пенчо Кубадински, Людмила Живкова и други. За Вълко Червенков дори се е наложило да преправят и удължат леглото на царицата, тъй като не му е било по мярка. През 1957 година в двореца Кричим е преспал и виетнамският президент Хо Ши Мин. Сред гостите на двореца са били Фидел Кастро, Юрий Гагарин, Йосип Тито, Индира Ганди и дори шейхът на Иран. След 1989 година тук отново отсядат държавните ни глави, като Петър Стоянов и Георги Първанов, висши представители на властта и гости от чужбина. Дълго време дворецът е стопанисван от УБО/НСО и достъпът до него е силно ограничен. След първата постройка на княз Фердинанд новата сграда в ансамбъла на настоящия царски ловен дворец е завършена от цар Борис III, тогава са направени и преустройства и в градината. Този дворец е двуетажна резиденция, всеки етаж с площ от 750 квадратни метра, има висок стил функционалистична архитектура, в която се забелязват и белези от българския романтизъм и от модернизма, вписващи се отлично в средата и националната традиция с премереност и с уютни декорации.
Има 55 помещения, като 12 са баните. В централната трапезария, наред с ценния кристал и порцелан, забележителна е банкетната маса, която е изработена с уникална полифункционалност и технология – от пакет за 4-ма може да стане за 24 души. В двореца непосредствено до покоите на царя и царицата са и кабинетите им, в които всичко и днес е запазено непокътнато. Интересен е и салонът с трофеите на царя. Изящната санитария е запазена и до днес. В двореца има и киносалон, което е забележителност за началото на миналия век. Осветено стълбище води до втория етаж, където са били покоите на царица Йоанна. Реставрирана е и занималнята на Симеон II и Мария Луиза, както и техните спални.
Цялостното обзавеждането на имението е докарано от Германия и вече 110 години, според управителя на двореца Венцислав Парпулев, се пази старателно и в автентичен вид. Той свидетелства, че всичко е съхранено и се пази според първия опис от направената инветаризация при национализацията.
