Надморската му височина е 2290 m, което нарежда Витоша на четвърто място по височина сред българските планини – след Рила (връх Мусала – 2925 m), Пирин (връх Вихрен – 2914 m) и Стара планина (връх Ботев – 2376 m).
При средногодишна скорост на вятъра от 9,3 m/s Черни връх е вторият най-ветровит връх в България след връх Мургаш (10,3 m/s).
На върха има метеорологична станция, построена през 1935 г. – малко след обявяването на Витоша за народен парк, първият такъв на Балканския полуостров. В станцията има малка туристическа чайна, както и пост на Планинската спасителна служба (ПСС).
От върха се разкрива невероятна гледка към Софийското поле, Стара планина и Рила.
Черни връх е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз и сред десетте планински първенеца. Печати има в туристическата чайна при метеорологичната наблюдателница на върха и в хижа „Алеко“.
Черни връх има специално място в историята на българското туристическо движение. Именно неговото изкачване, проведено на 27 август 1895 г. по инициатива на писателя Алеко Константинов, се смята за рождена дата на организирания туризъм и на Българския туристически съюз (БТС).
Всяка година на тази дата стотици туристи изкачват върха. По името на писателя и неговия псевдоним – Щастливеца, са именувани хижата и близкия до нея хотел (сега разрушен).Най-близките до върха хижи са х. „Алеко“ (1810 m н.в, 3 km посока север-североизток, връзка до София с автобус и лифт) и хижа „Кумата" (1725 m н.в., 5,5 km посока северозапад). В подножието на върха започва ски-писта, отвеждаща до х. „Алеко“, където има обособен ски-център.
