Буйновското ждрело е най-дългото ждрело в България. Намира се между селата Ягодина и Тешел. Скалите, обграждащи Буйновската река, са на места високи няколкостотин метра, а в най-тясната си част са наречени „Вълчи скок” – местните хора разказват, че зимно време оттам прескачат вълците, за да нападат кошарите. Освен пещери, в мраморните скали водата е издълбала и други интересни форми. Близо до Ягодинската пещера се намира естествен скален мост. В близост до него се намира и красив водопад – Пръскалото. Буйновското ждрело е достъпно както пеша, така и по асфалтов път, който минава до реката – в самата основа на скалите. Красотата на Буйновското ждрело вече е достъпна и от „птичи поглед”, благодарение на съоръжението „Орлово око” – метална площадка, разположена на стръмния склон на високия 1563 м връх Свети Илия, от която се разкрива красива гледка към цялата околност. В района са изградени и няколко туристически пътеки.
Проломът е дължина около 16 km, а средната му надморска височина е 1090 m. Започва северно от село Буйново, на 1307 m н.в., насочва се на север и след 16 km завършва при язовир Тешел, на 876 m н.в. Целият пролом е всечен в протерозойски мрамори. Това е един впечатляващ с красотата си природен кът в Родопите и привлича много туристи. Първите 7 – 8 km проломът е по-широк, но след Ягодинската пещера и особено след разклона за село Ягодина става много тесен. Тук реката прорязва протерозойските мрамори, а отвесните скали са в непосредствена близост една до друга. Мястото, където скалите почти се допират е наречено от местното население „Вълчия скок“. Жителите на съседното село Ягодина разказват, че на това място зимно време прескачат изгладнелите вълчи глутници, за да нападнат кошарите им. Буйновското ждрело е известно и с голямото разнообразие на растителни и животински видове, голяма част от които са защитени. Ждрелото е обявено за природна забележителност през 1971 г.
