Образуван е от водите на Боянската река, която стръмно се спуска по северните склонове, преминавайки през андезитния пояс на планината. Устойчивата скала обуславя многото бързеи по реката и създаването на водопада на 1260 m н.в. (основата на водопада), както и на други по-малки падове и водопадчета. Местността, в която се намира Боянският водопад, е запазила своята природа сравнително незамърсена.
В ясни пролетни дни водопадът може да бъде видян от центъра на София. Той е най-пълноводен по време на топенето на снеговете във високите части на Витоша, тогава бялата му лента се различава сред все още неразлистената гора.
През зимата, в най-студените дни, водопадът замръзва поради разположението си в усойна и дълбока долина.
Има три популярни изходни точки за достигане до водопада. Първата е Бояна – в горния край над центъра започват пътеките за Боянското езеро (нагоре и наляво) и за Боянския водопад (нагоре и надясно). Първият вариант, покрай езерото, е по-дълъг, но по-умерен. Вторият вариант, директно към водопада, е много по-стръмен и проблемен за неопитни туристи. Отделни участъци от пътеката се заледяват през зимата. Денивелацията е 460 m от началото на пътеката, а от площада на Бояна, докъдето има градски транспорт, е около 550 m.
Втората изходна точка е местността Копитото. Пътеката е с умерено изкачване в първата част, после равен пасаж, но последният участък преди водопада е с подчертано стръмно спускане.
Третата изходна точка е хижа Момина скала върви се по стръмен път първоначално, но после все по-равен.
Алпийски турове
Боянският водопад е обект за ледено катерене. Всяка зима замръзва, образувайки два ледени езика. По-лесен и полегат е левият, а десният предлага катерене от средна трудност. Като цяло условията за обучение по ледена техника са добри. По стената вдясно от водопада има трасирани турове за зимно и лятно катерене.
