Българска народна банка - София

Банката съдейства за създаването и функционирането на ефективни платежни системи и осъществява надзор върху тях. Тя има изключителното право да емитира банкноти и монети в страната. Българската народна банка регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки в страната с оглед поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите. БНБ регулира и осъществява надзор върху дейността на операторите на платежни системи, на платежните институции и на дружествата за електронни пари в страната. Банката осъществява изследователска дейност, събира, обобщава и анализира статистически данни. Българската народна банка действа като фискален агент и депозитар на държавата.

БНБ е независим емисионен институт на България и се отчита за своята дейност пред Народното събрание.

От 1997 г. БНБ функционира в условията на паричен съвет – режим на парична политика, осигуряващ необходимата за икономиката ценова стабилност, широко известен като валутен борд.

От 1 януари 2007 г. БНБ е пълноправен член на Европейската система на централните банки.

Настоящ управител е Димитър Радев. Българска народна банка е основана на 25 януари 1879 г. от Временното руско управление в България. Тя е изцяло държавна собственост и първоначално има за основна цел да кредитира правителството. През 1880 г. е приет Закон за правото на рязане на монети в Княжеството, с който се създава и българската парична единица – левът, и се утвърждава монополното право на банката в тази област, а през следващата година са отсечени първите български монети от 2, 5 и 10 стотинки.

През 1885 г. е приет първият закон, уреждащ статута на БНБ. Освен обичайните за централните банки дейности – като емитиране на пари и обслужване и кредитиране на правителството, тя има право да извършва депозитни и кредитни сделки с други лица, подобно на търговска банка. По-късно през същата година са пуснати в обращение първите банкноти.През 1947 г. правителството на Отечествения фронт, оглавявано от БКП, национализира всички банки, като повечето от тях са присъединени към БНБ. Тя е преобразувана по съветски образец и е превърната в отчетен и контролен орган в рамките на плановото стопанство. Съществуващият закон за БНБ е отменен със Закон за банките, в който на БНБ са отредени 14 члена, но те описват само най-общото ѝ устройство. Окончателния си вид банката придобива с Постановление за преустройство на банковата система от март 1951 г. с което всички относително „свободни“ звена се вливат в БНБ, забраняват се индивидуалното и потребителското кредитиране, както и търговския кредит между предприятията. Утвърждават се основните инструменти за контрол върху паричната сфера – кредитният и касовият план – и се разписва подробно Устав за дейността на БНБ, но специален устройствен закон липсва до края на социализма. Този Устав претърпява няколко редакции, като БНБ ту е център на краткосрочното кредитиране, ту банка за краткосрочен и дългосрочен кредит, ту „орган за провеждане политиката на БКП“ или „на държавата“ в съответната сфера. Постоянна остава обаче пълната зависимост от изпълнителната власт, като в началото подчинеността е пряко към Министерството на финансите, а от 1956 г. към Министерския съвет. През 1966 г. БНБ придобива ранг на Комитет, а през 1976 г. председателят ѝ (само по време на мандата на Веселин Никифоров) е включен в състава на правителството.

Тъй като централно планираната икономика в България функционира в условията на валутен монопол, БНБ упражнява този монопол, като концентрира и обслужва движението на валутните ресурси. Както и в редица други социалистически страни от определен момент нататък тази задача се споделя с друга институция (в България – учредената през 1964 г. Външнотърговска банка). Едва в самия край на 80-те години започват да се обсъждат промени, водещи към оформянето на двузвенна банкова система с пълноценна емисионна институция. В течение на 1990 г. (вече под външен и вътрешен натиск) обсъжданията се засилват и през юни 1991 г. се приема Закон за БНБ (първият след 1948 г.)