В началото на ІV век, при император Константин І Велики (306-337 г.) издига крепостна стена, обхващаща площ 15 хектара, с четири крепостни порти и тридесет и пет бойни кули. Крепостните стени имат обща дължина 1 400 м. и дебелина 2,10 -3 м., изградени са в техника opus implectum, обграждат селището от всички посоки, следвайки конфигурацията на терена. Височината на крепостните стени достига заедно с бойниците 12 м. След построяването си Абритус се превръща във важно място във военно, административно, политическо и религиозно отношение. През периода V – VI век Абритус е измежду седемте най-големи града на римската провинция Втора Мизия и седалище на епископ.
Абритус е нееднократно разрушаван при нападенията на варварски племена – готи (376-378 г.) и хуни (447 г.). Той е унищожен окончателно през 586 г. при аварското нашествие. В края на ІХ и началото на Х век, върху развалините на града е изградена българска крепост, просъществувала до XI век.
Абритус е град с международна известност. Резултатите от неговото проучване представляват съществен принос в развитието на българската историография и култура.
Съвременният облик на резервата се допълва от археологическата експозиция „Абритус“, Интерактивен музей, лапидарии на открито.
