Вероятно и той има средновековен произход поради близостта на старата крепост и римски път. Над входа от изток е изградена след Освобождението камбанария. Съществува и надпис за обновяването му през 1836г. През първите векове на робството запустява, а църквата се ползва като енорийски храм. От това време е чудотворната икона "Богородица Троеръка" със сребърен нимб. Църквата е ниска, еднокорабна, едноапсидна сграда с две преддверия и от север със сравнително голям параклис "Св. Троица". Обновена е през 1680г. В 1716 г. са построени нови жилищни и стопански сгради от троянския монах Данаил, игумен на мъжкия манастир. Той бил опустошен при нападението на Арбанаси от Кърджалиите през 1798 г., а по-късно възстановен и превърнат в женски. uакъвто е и днес.
Стенописите в наоса са правени от неизвестни майстори около 1600 г. Фреските в женското отделение са от 1603 г. Над входа на параклиса четем надпис на църковнославянски с имената на зографите даскал Коста, Цоню и Герге /Георги/ и годината 1704, когато е станало изписването му. Има икони от тревненския живописец Захарий Цанюв и сина му Цаню Захариев. В архитектурно отношение
Арбанашкият манастир "Св. Успение Богородично" представлява комплекс от черква с параклис и жилищни сгради. Манастирският храм, подобно на другите арбанашки църкви, има сложна архитектурно-композиционната схема. Представлява ниска, еднокорабна, еднопсидна и продълговата сграда (с размери 18 x 6м), с две предверия от запад, като в северната й страна е разположен обширен
параклис "Св. Троица". Входът към вътрешността на църквата е от северната страна. Масивният градеж на сградата е от ломени камъни споени с хоросан, южната стена е укрепена с контрафорси. Църквата е покрита с двускатен покрив с керемиди. Манастирът е основан още
по времето на Втората българска държава (XII-XIVв). Той е бил един от манастирите на Търновското светогорие, които опасвали във венец старопрестолния град Търново. През първите години на османското робство той се запазва като
заможен манастир, но по-късно запустява, вследствие набезите на вилнеещите в този край турски банди. Едва през 1680г на мястото на разрушения манастир местното население изгражда днешната манастирска църква като енорийски храм на селото. По-късно, след възраждането на манастира през 1716г е станала манастирска църква. В 1762г
манастирската църква била обновена и изписана. Манастирът отново бил опустошен при нападението на Арбанаси от кърджалиите през 1798г, а по-късно възстановен и превърнат в женски, какъвто е и днес. Последното обновяване на църковната сградата е станало през периода 1864-1868г.
