Точно преди стълбовете вляво тръгва маршрут нагоре, по който, за по-малко от 2 часа, сме горе. Започваме прехода по широк черен път и вървим между нивите и така през първия 1.5 км. Трябва да внимаваме да не пропуснем Разклон 1, където се отделя по-неугледен път нагоре. Само първите няколко метра е тревясал. Той е по-стръмен но поне два пъти по къс.
Ако решим да си ходим по главния път, пак няма да сгрешим. Той е по-полегат, но значително по-дълъг, понеже обикаля отсрещното връхче, чието име не знаем. Но, когато излезе на билото, тръгва по една панорамна пътека, която ще ни радва с гледка поне километър и нещо.
Постепенно започваме да вървим по обширни поляни. Малко по-късно достигаме до поляните край хижа Богдан, която е опустошена. Там се намират антените на GSM операторите, които могат да ни служат за ориентир, тъй като се виждат отдалеч. Гледката от тук е страхотна и имаме чувството, че можем да се протегнем и да стигнем Стара планина. Ясно се вижда и арката на Беклемето. На поляната в района се намира и заслонът Плачков кладенец, зад който под вековните буки се намира и самият Плачков кладенец – чешма с 5 чучура и страхотна вода. Зад бунгалата на хижата също има течаща вода, където да презаредите.
По пътя край хижата навлизаме в гора, където веднага виждаме табела за връх Богдан при Разклон 3. И не си мислете, че просто се е обърнала от вятъра наляво. Тук се излиза от главния път по труднозабележима маркирана пътека. След стотина-двеста метра тя се слива с основния маршрут към Богдан. Оттук се върви изцяло през гора, с изключение на една по-широка поляна. Няма друго по-особено. Само внимавайте да не пропуснете върха, който не се намира точно на пътеката, а се е сгушил на една малка полянка вдясно.
За жалост, връх Богдан е изцяло сред гората и не предлага невероятните панорами, които сме свикнали да виждаме. Но ако продължите няколкостотин метра по пътя (маршрута за хижа Средногорец), ще излезете от другата му страна, където гледки има.