Факт от събитията през Руско-турската освободителна война е пленяването на първото турско знаме.
На 4 юли (стар стил), 1877 г. разузнавателен отряд от 4-та стрелкова бригада извършва поход от Хаинбоаз в посока Шипка. Точно край с. Ветрен, на 25 км източно от Казанлък, в подножието на Балкана и местността Куйлуша – Първомайската чешма, отрядът попада на турски военен патрул. В завързалата се схватка, в която участие взема и бъдещият княз Александър Батенберг, турците са разбити, а бойното им знаме пада в плен на руснаците. В битката загиват и 8 руски войника, заедно със своя знаменосец редник Никифор Лукоянцев, за което свидетелства и оригиналния надпис на паметната братска могила. Там пише:
4-ой стрелковой бригадьі 8-и: Стрелькам павшим в бою. 4-во юля 1877 года
Имената на останалите седмина загинали братушки са съхранени в историческия музей в град Бяла, Русенско. Не е известна съдбата на плененото турско знаме.
В памет на това знаменателно събитие и в памет на загиналите руски войници, недалеч от с. Ветрен е издигната първата братска могила. Това е и първият т.н Руски паметник, измежду хилядите подобни, издигнати след Освобождението братски могили в България.
Преди няколко години е учреден Инициативен комитет от селото за възстановяване на порутения паметник. Установен е контакт с представителя на Руското посолство в България г-н Бойчук. С неговото съдействие е възстановен кръстът на паметника, както и оригиналния надпис. Оттогава до днес винаги на 3 март жители на селото се събират на това паметно място, за да отдадат почитта си към загиналите освободители.
Едно от старите известни имена на Ветрен, вероятно от времето на Византийската империя, е Лаханлий. В превод от гръцки би означавало „Зелево“, заради обширните подходящи земни площи за отглеждане на този зеленчук. Византийците са наричали презрително и селския цар Ивайло така – Лахана, което идвало да рече прост като зелка селянин.
В Балкана над Ветрен са разположени 2 важни исторически местности: Калето, което е представлявало укрепен като крепост издаден напред планински хълм. Там, въпреки вандалите и ерозията на времето, все още се виждат останки от крепостни зидове, жилищни и складови постройки, вероятно от времето на Рим, първи век с.н.е. По онова време през долината от изток на запад към днешния язовир Жребчево е минавал типичен за времето си укрепен римски път, наричан от местните Друма. Предполага се, че твърдината Калето над Ветрен е била военен гарнизон, предназначен да пази керваните със стока и животни, минаващи по Друма в посока Константинопол.
Другата важна историческа местност точно под Калето и леко на запад е наричаната от местните местност Куйлуша-там се намира Първомайската чешма. В подножието на този покрит с борове хълм точно под Балкана се е разиграла кървава схватка между казашки отряд от армията на генерал Гурко и турски военен патрул. На това място е пленено първото турско знаме по време на Руско-турската освободителна война. В памет на това знаменателно събитие и в памет на загиналите руски войници, по-долу в средата на чатала, който образуват Ветренската и Дъбовската река, е издигната и първата братска могила. Ветренци я наричат Руския паметник и Инициативен комитет от селото с малка помощ от страна на руското посолство възстанови и поправи надписите и кръста на паметника. От селото до Руския паметник може да се стигне само с проходима техника заради брода през реката.
В по-новата си история Ветрен е известен като общински и образователен център, търговско и производствено средище за земеделска продукция, безалкохолни напитки и боза. Родом от Ветрен е загиналият в борбата против фашизма комунист Мильо Минчев. В нощта на балотажа за местните избори през 2007 г. бронзовия му бюст-паметник е откраднат от центъра на селото. Най-успешното кметско управление на селото е осъществено през мандата на Станьо Михалев през 80-те години на 20 век. Тогава са асфалтирани повечето улици и прекарани телефонните линии. През този период са построени и сградата на кметството, читалищната сграда, младежкия дом, детска ясла, здравния дом на селото и търговски комплекс, предприятие за безалкохолни напитки и цех към машиностроителен завод „Бончо Шанов“ Казанлък.
