Соволяно

Рейтинг:
0 / оценки
Село Соволяно се намира в северозападната част на Кюстендилската котловина, в долината на река Бистрица, на 6 км северно от гр.Кюстендил, на шосето Кюстендил – Босилеград.

Едно от най-красивите кюстендилски села, с прекрасни климат и природа и самобитна архитектура.

Селото се състои от център и 4 махали: Кошарите, Марена, Любикова и Спротива.

Почвите са: канелени горски, черноземни смолници и алувиално-ливадни.

Климат – умерен, преходно-континентален, със средиземноморско влияние. Зимата е къса и не много студена. най-студен е месец януари със средна температура: – 7 градуса. Пролетта започва рано и към 10-15 март температурите се вдигат над 5 градуса. Лятото е продължително, сухо и топло. Най-горещ е месец юли със средна температура 21,3 градуса. Есента е слънчева и суха, хубавото време се задържа до края на ноември. Над селото не преминават силни ветрове и въздушни течения. Валежите са около 610 л. на m² годишно. Най-много слънчеви дни има през месец август, най-много мрачни – през месец декември.
  • Население 665 души;
  • Площ 42.677 km²;
  • Надморска височина 541 м;
  • Пощенски код 2547;
  • Тел.код 07929;
  • МПС код КН;
  • Община Кюстендил;
  • Област Кюстендил;

През 1905 г. е открита мина „Соволяно“ за добив на въглища, която е закрита впоследствие поради липса на транспорт. Впоследствие добива на въглища се възобновява през 1921 и 1945-1955 г. След изчерпване на каменовъгления пласт през 1955 г. рудник „Соволяно“" е закрит окончателно.
Селска къща

През 1906 г. е учредена Земеделска спестовно-заемна каса „Бистрица“. През 1924 г. земеделската каса е преименувана в Кредитна кооперация „Бистрица“. Кооперациата изкупува и търгува с плодове и селскостопонски произведения, открива консервна работилница, провежда курсове по говарство, шев, доставя киномашина в селото, организира културно-просветни мероприятия. След 1944 г. построява сграда с 2 магазина. След въвеждане на държавния монопол в банковото дело (1947), през 1948 г. става всестранна кооперация, през 1952 г. – селкооп, а през 1960 г. влиза в състава на РПК „Наркооп“ – гр. Кюстендил.

От 1912 г. селската община назначава нощна стража за опазване на имотите и реколтата, през 1914 г. се определя постоянно място за клане на добитъка. През 1920/21 г. се построява Цуцуранската воденица, оборудвана с водна турбина за регулиране на водата и гатер (дъскорезница).

През 1921/22 г. в селото се открива прогимназия, която да обслужва нуждите на учениците от соволската селска община с новопридадените села Блатец, Лисец и Дождевица.

Учредени са Гимнастическо дружество „Соволски юнак“ (1906), Туристическо дружество (1921), Земеделско-скотовъдно дружество (1924), Младежко християнско дружество (1939), въздържателно дружество (1939) и др., които развиват активна обществена дейност.

През 1923 г. е открита пощенска станция и е построена нова двуетажна училищна сграда с 15 учебни стаи и театрален салон.
Селска къща

През 1924 г. е утвърден дворищно-регулационния план на селото. На Общинското управление са възложени редица отговорности и задачи по опазване на реда и спокойствието, както и в сферите на благоустрояването, здравеопазването, образованието и съобщенията. Забранява се под страх от глоба работата на служебните учреждения и полската работа в неделния ден (1934), въвежда се данък за притежаването на кучета (1935). През 1939 г. се въвежда забрана за употребата на месо и месни продукти през дните сряда и петък по всяко време на годината; забраната се отнася както за обществените заведения, така и за частните домове. Забраняват се гърмежите по какъвто и да било повод по всяко време на денонощието (1939). Благоустрояването на селото се финансира както от държавата, така и чрез самооблагане и въвеждане на задължителна трудова повинност. През 1938 г. е одобрен нов дворищно-регулационен план на селото.

Прокарва се телефонна връзка с гр. Кюстендил (1934). През 1934/35 г. е открита училищна трапезария, в която се хранят 70 бедни ученици.