Град Сърница е разположен в планински район. Намира се между рида Дъбраш и Велийшко-виденишки дял в Западните Родопи. В непосредствена близост минава река Доспат, вливаща се в едноименния язовир „Доспат“. Сърница е със средна надморска височина около 1200 m, поради което зимата е доста продължителна и студена, което се компенсира с уютно прохладно лято, приветстващо туристите. Около селището има много гъсти гори, представени най-вече от бор и смърч. Градът се намира на 20 km от град Доспат и на 48 km от Велинград. Населението е съставено от българи мюсюлмани (наричани „помаци"). Населението изповядва исляма. То е с български етнически произход (майчиният език е български, както и голяма част от песните и обичаите са типични за българския фолклор) и мюсюлманско по вероизповедание. Хората, следователно, са българомохамедани (помаци). Във всеки от 3-те квартала на града – Петелци, Шабанли и Крушата (бивши села, вж. по-горе) – има по 1 джамия.
Край селото са открити останки от раннохристиянска трикорабна базилика от IV-VI век.
Селището е основано през 1860 г. Първият заселник бил чобанинът Шабан и почти столетие селището носело неговото име – Шабанлии. Заселниците били предимно от Доспат, който днес е на отсрещния бряг на язовира. През 1975 г. селата и махали Шабанлии, Крушата, Петелци, Бърдуче и Орлино са обединени под името Сърница. От 1950-те години до 1987 г. Сърница е самостоятелна община за почти 40 години, включваща и сърнишките села Медени поляни и Побит камък. Жителите на района изразяват желание за възстановяване на общината. От 16 септември 2003 година Сърница е град
На 23 април 1972 г. в Сърница е убит униформеният милиционер Сергей Куртов от 5 сърничани по повод отнемането на шофьорската книжка на единия от тях. Съучастник се предава, а другите 4-ма са заловени край село Кочан в опит да избягат в Гърция. Това е повод в селото да започне Възродителният процес. Селото е обградено и жителите му са събрани при училището. Тялото на милиционера е изложено в класна стая, а децата са заставени да го видят и да чуят признанието на съучастник в убийството. Така „възродителите“ внушават колективна вина на жителите на Сърница, благодарение на което смяната на имената минава сравнително гладко.
Посмъртно повишеният в младши лейтенант милиционер е погребан в центъра на селото, а над гроба му е издигнат паметник с надпис „Младши лейтенант Сергей Куртов. Загинал геройски при изпълнение на служебния си дълг.“ След това всички надгробни камъни в мюсюлманските гробища с написани турско-арабски имена са счупени. Град Сърница вече е център на собствена община от 1 януари 2015 г. Към състава на общината са и селата – Побит камък и Медени поляни. През 2015 година жителите на община Сърница упражняват правото си на вот два пъти, като през месец март са проведени Нови избори за избор на общински кмет и общински съвет. По-късно през октомври жителите на общината правят своя избор и на редовните Местни избори 2015 г.
