Село Първенец има богата история. От античността, през средновековието и най-вече Възраждането, когато в селото има оживена стопанска и духовна дейност. Различните епохи дават отражение и на името на селището – Върлово, Дермендере, Фердинандово. Във Върлово е построена една от най-старите църкви – „Света Фотиния“ – около 1700 г. В Дермендере през 1848 г. от братята Гюмюшгердан е създадена втората фабрика в България.[3] В началото на 20 век във Фердинандово се заражда интензивно земеделие и се активизира местната търговия. Селото е неразривно свързано и с най-българското дело – Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
На 25 и 26 юли 2005 г. се навършват 120 години от заседанието на БТЦРК (Българския таен централен революционен комитет) в Дермендере, на което се избира нов състав на комитета (председател – Захари Стоянов и членове: Иван Андонов, Иван Стоянович, Димитър Ризов и Коста Паница) и се взема решение да се осъществи Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Демокрацията е посрещната радушно в селото, но след 1989 г. се заличават до голяма степен постиженията в областта на селскостопанското производство, на които селището дължи и последното си име – Първенец.
През месец март 1928 г. на Общо събрание на кооперацията било решено тя вече да не счита читалището за свое подразделение. Тогава група интелектуалци се събрали и на 01.04.1928 г. основали ново самостоятелно народно читалище в селото, на което дали името „Съзнание“ и приели Устава на народните читалища. Читалището не е имало своя материална база. От 1929 г. читалището в Първенец има по-добре организирана дейност, а от 1930 г. е назначен постоянен библиотекар. Библиотеката и читалнята се нанасят в дома на Георги Балеев-на партера.
През 1932 г. се създава първото Въздържателно дружество. През 1934 г. е бил закупен читалищният радиоапарат.
През 1947 г. Управителният съвет на читалището има 9 членове. 1948 г. е годината, в която се започва дейността на народния университет, в който се изнасят сказки и доклади: „Читалището като фактор за духовен и материален напредък“ – Н.Стефанов „Семейство, детство и живот“ – Христо Въргов „Вредите от алкохолните напитки“ – Д. Въртоломеев „Наука и религия“ – Д.Въртоломеев. За отбелязване е, че сказките, докладите и забавите са били единствените развлечения на населението.
Самодейните състави при читалището от този период били: драмсъстав, хоров състав, танцова трупа с оркестър. Нивото на подготовка на тези читалищни форми било много високо.
В драмсъстава участвали около 35 самодейци, които са изнасяли многобройни представления в селото и окръга. Репертоарът на драмсъстава включва пиесите „Мандрата“, „Пожар“, „Боряна“, „Неразделни“, „Грях“, „Чутна Яна“ и др.
През 1955 г. ръководството на читалището прави предложение да бъдат отпуснати средства за построяването на нов читалищен дом. Две години по-късно започва строителството на сградата. През същата година е създадена детската музикална школа по акордеон, която е била посещавана от 20 деца.
В началото на 1960-те години е сформирана група за художествено слово. През 1961 г. в танцовия състав участвали 18 души. На 02.08.1961 г. читалището се премества в новата сграда.
През последните години в читалището е имало детски тамбурашки оркестър, основан през 1970 г., който е лауреат на IV, V и VI републикански фестивали на художествената самодейност. Ръководител на състава в продължение на 25 години е Михаил Балеев.
От 1984 г. в читалището се води детски танцов състав с 24 деца и група за художествено слово с 8 самодееца.
