По принцип цялата долина по течението на река Върбица между Златоград и Момчилград, която откъм юг се загражда от склоновете на Гюмюрджински снежник, изобилства от тракийски скални гробници и причудливи скални образувания.
Самите погребални съоръжения представляват уникални паметници на мегалитната култура и основно техни образци са открити в централните дялове на Източните Родопи, където са регистрирани около 50 такива обекта.
Те обаче, за съжаление, са ограбени още в древността. Но външният им изглед и устройство несъмнено са твърде сходни с подобни паметници, които се намират в сакралната Странджа планина, а също и на места в Североизточна България и Източна Стара планина. Някои от тях са изсечени направо в каменния масив, а отворът към вътрешността им е покрит с плоча. Другите са оформени като изкуствени пещери и имат обемна гробна камера с четириъгълен или овален план.
В архитектурно отношение особено интересни са гробниците в джебелското село Овчево. Те се откриват, след като се подмине общинския център Джебел и зад гърба на пътешественика остане острото било над село Устрен, над което извисява снага запазената до 2 метра и половина средновековна крепост Устра.
Оттам пътят се спуска към село Овчево, където се намират поне 7 скални гробници. Две от тях се намират в самото село – в двора на изоставена къща в неговите окрайнини. Тук човек може да види най-различни следи от някогашното присъствие на траките по тези места – ниши, улеи, стъпала, изсечени в скалите... А всички знаем, че нашите тракийски предшественици са обособявали своите светилища именно в скалисти местности и по високи върхове.
Превземайки канара след канара, отдалечавайки се от населеното място с множество полусрутени и изоставени къщи, въоръжените с много ентусиазъм и дръзновение туристи, щурмувайки драките, обрасли сипеите, може да се натъкнат на най-различни древни останки и всечени дълбоко в скалните масиви странни дупки.
Естествено, тук пътеките и туристическата маркировка са въображаем лукс, за който само може да се мечтае. Но пък това създава благоприятна възможност човек да се наслади на тръпката да се чувства първооткривател на древни и неизвестни следи от някогашното присъствие по тези земи на мистична древна култура.
Да се разчита на местни водачи е също мисия невъзможна. Останалите 60-ина жители в превърнатото в махала село масово вдигат рамене, когато някой външен посетител ги попита как да стигнат до старите светилища. Независимо че част от тях се намират сред дворовете им.
Но така е в Родопите. На места дори нарочно затрупват пътеките към интересните обекти с отрязани дървета и замаскирват достъпа до тях – за да се предпазят от иманяри и да не ги притеснява досадния интерес на всякакви външни хора към ревностно пазеното спокойствие на родните им места.
