В района почвите и климатът са благоприятни за развитие на лозарството, винопроизвоството, а заедно с тях и на селския туризъм. В землището на селото са включени няколко живописни местности. „Камъка“ – гориста местност на около 3 км от центъра на селото в източна посока, на брега на река Дунав, наречена така заради каменоломната в нея. В местността се намира единствената изворна чешма в селото.
По крайбрежието растат върби, а останалата част от горските масиви е широколистни гори, предимно от акация. Малка част е залесена от местните ученици през 70-те години с иглолистни насаждения. В крайните източни части има овощни градини от круши и сини сливи. Местността „Зелена“ е разположена на територията на община Ново село и община Брегово. На новоселска територия са засадени лозови масиви с Новоселска гъмза – червен сорт грозде за вино.
Има свидетелства за населяване, вероятно от турското владичество. Местността е разкопана от иманяри. Землището на селото граничи със землищата на селата Флорентин, Винарово, Гъмзово, Връв и град Брегово. На север граничи с румънските села Враца и Гърла Маре, посредством река Дунав. Най-високата точка в землището на Ново село е 153 м и се намира в местността Зелена. Горите са незначителна част от територията, предимно от акация. Намират се около река Дунав и в местностите Камъка, Зелена, Света вода, Камънска шума, Топола и др.
На 16 януари 2013 г. 14,3 декара от землището на селото са обявени за защитена местност с цел опазване на растителния вид ружевидна поветица.
През землището на Ново село преминава третокласен път № 122 (Видин – Ново село – Брегово), част от републиканската пътна мрежа.
Централният площад се нарича „Демокрация“. Площад „Възраждане“ се намира само на 300 метра от централния „Демокрация“. На него е разположен паметник, поставен в чест на загиналите новоселяни за свободата на България, както и зенитно оръдие. От този площад в посока към р. Дунав се намира и централния плаж на Ново село.
Пред православен храм „Успение на Пресвета Богородица“ и на Площад „Възраждане“ има паметници, поставени в чест на загиналите новоселяни за свободата на България, на които редовно се поставят цветни венци.
По данни на пътеписната книга на граф Луйджи Марсили Ново село датира от 1700 година. В 1850 г. избухва Въстанието в Северозападна България, известно и като Видинското въстание. В него активно се включват и жители на Ново село. Кулминацията на въстанието е обсадата на Белоградчик. Първите сблъсъци завършват с победа на въстаниците, но на 19 юни турците предприемат общо настъпление, което завършва с разгром на селските отряди. След потушаването на въстанието вълната на терора се разпростира навсякъде в Северозападна България.
За Априлското въстание във Видинския край подготовка имат само някои села като Брегово, Гъмзово, Ново село и др. Населението тук възстава едва през юни, след започването на Сръбско-турска война (18 юни 1876). в която на страната на Сърбите взели участие осем български чети с войводи: Панайот Хитов, Филип Тотю, Хр. Македонски, Илю Марков, Симо Соколов, Лазар Костов, Найден попНиколов, Христо Кулин. Сред многото българи в четите и доброволческата бригада на ген. Черняев в Сърбия, имало и много доброволци от Ново село - Участници от Видинския край в Сръбско-турската война в 1876 г.
Въстанието избухва когато в този край навлизат българските доброволчески чети. Въстаниците дават много жертви, особено при боевете около Ново Село. По изготвен план за Новоселския и Бреговския район била организирана група четници, която в долината на „Тримбрег“ била изклана (около 200 души), между които са паднали и 21 Новоселяни. В тяхна чест, след освобождението върху събраните и погребани кости се издига белокаменен кръст до самия път на местността и още на път Раковски близо до кладенеца /първият е запазен, а вторият унищожен/.
След Освобождението през 1878 г. селата Ново село, Флорентин, Неговановци, Ясен и Винарово са включени в състава на Видинска околия.
Диалектът, който се говори в Ново село, има сходни черти със съседните сръбски говори, както и с преходните говори на юг. Повлиян е лексикално и от влашкия. Легендата разказва, че когато Господ вървял по света и раздавал езиците на народите, точно на това място се препънал и торбата, в която носел езиците, се разпиляла. Затова наречието, което се използва в Ново село, е уникално. Издадена е книга за говора в Ново село.
Църквата „Свети Никола“ е паметник на културата с местно значение. Изграждането ѝ започва около 1825 г., когато е построен олтарът. Камбаните са поръчани и изработени в Пеща, Унгария. Върху тях има надписи „Свети Никола“ и „Възнесение Христово“. Към нея е изградена през 1931 г. часовникова кула, която фигурира и на герба на селото.
Решение за постройка на нова черква „Успение Богородично“ се взема през 1875 г., а строежът ѝ започва след Освобождението 1883 г.и продължава до 1894 г. Тя е доста голяма, модерна с четири кубета, с камбанария, в която са окачени две големи и една малка камбана, купени от Букурещ през 1900 г. Иконостасът е забележителен, от 1893 г. Майстор е Антон Станишев.
Ново село се намира в селскостопански район. Главен поминък на населението е селското стопанство. В селото има 4 земеделски кооперации. Отглеждат се пшеница, царевица, слънчоглед, рапица, ечемик, овес, ръж. Животновъдството е слабо развито най-вече от домашни птици и кози. Селото е известно с винопроизводството си.
Всяко лято се провежда международен пленер с участие на много известни художници открай дунавските страни.
Празникът на Община Ново село е Трифон Зарезан, чества се всяка година на 14 февруари. Провежда се ритуал „Зарязване“.
