Запазени сведения за земите в района на селото има от древни времена. Районът е богат на археологически паметници от 8 – 6 хиляди години преди новата ера. Тогава се слага началото на обществения живот в Медковското поле, в което са открити следи от няколко праисторически селища. В местността „Липена“, около 5 км западно от селото, са намерени следи от такова селище. Следи от първобитни обитатели са открити и в местността „Пчелиньете“ и в местността „Главния геран“.
Селото е основано не по-късно от първата половина на 18 век. Името на селото е свързано с предание, че някога наоколо е имало хралупи с пчелен мед. Основен поминък на населението е било земеделието и свързаното с него скотовъдство. През 1860-те години Османската империя изпада в дълбока криза, която засяга и медковчани. Хората живеят много бедно в изключително тежки условия.
През 1850 година кнезът на Медковец Иван Кулин става един от ръководителите на голямото Видинско въстание. Медковчани участват в борбата за църковно-национална независимост. През 1859 година е построена църквата „Света Параскева“, обявена днес за национален паметник на културата. Иконостасът в нея е дело на дебърски майстори от рода Филипови.През 1821 г. е открито първото килийно училище при местната уземна черква, след него е открито и първото общинско училище (1845), когато кнез е Иван Кулин.
В началото на 40-те години на XX век в селото е проведена комасация, като броят на земеделските имоти е намален от 7686 на 2721.В землището на селището е разположена една от основните радио-локаторни станции за обзор на въздушното пространство. Тя и до днес работи, тъй като наблюдава небето на цяла Северозападна България. Води се под името СПН Медковец. Обслужвала е базите в Каменец Габровница и Доброславци, а сега – само тази в Граф Игнатиево.
