Любовище

Рейтинг:
0 / оценки
Според академик Иван Дуриданов етимологията на името Любовища е от първоначалния патроним на -ишти от личното име Любо.В началото на XX век цялото село е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година населението на Лебововища (Lebovovichta) брои 160 българи патриаршисти гъркомани. В XIX век е предимно българско селище и се числи към Мелнишката каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Либовица (Libovitsa) е посочено като село с 22 домакинства и 70 българи. Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Лебовица живеят 250 души, от които 200 българи-християни и 50 турци
  • Население 17 души;
  • Площ 6475 km²;
  • Надморска височина 507 м;
  • Пощенски код 2820;
  • Тел.код 07437;
  • МПС код Е;
  • Община Сандански;
  • Област Благоевград;
Първото нещо, което ще ви впечатли е тунелът на пътя, водещ към селото. Издълбан в една от типичните за района на Мелник пирамиди - слабоспоени пясъчници, които се рушат при най-малкото докосване. Да, ама не. Тук, през далечната 1961г местните работливи хорица прокопали с кирки и лопати 40 - метров тунел. Отнело им една година. Техника не използвали поради силно ронливият строеж на скалата. Копали упорито, за да могат да свържат селото си със света. И успели.

Атмосферата на селото, е като в стар черно - бял американски филм за Дивия Запад. Къщи от глина, някои - цели, други - полусрутени. Двадесет жители. Няколкостотин овце и кози. Изключително красива природа.