Село Кутела се намира в Централните Родопи. На 20 км от град Смолян, на 25 км от Пампорово и на 6 км от курортното ядро „Хайдушки поляни“. Самото село е разположено върху един хълм. Покрай него минава река Малка Арда. Близо до село Кутела е минавала границата, разделяща Източна Румелия от Османската Империя. Културни и природни забележителности:
Мъжка и женска певчески групи, печелили златни медали на национални надпявания
В близост се намира Държавното ловно стопанство Кормисош.
Паметник за Илинденско-Преображенското въстание се намира на 7 км от Кутела в курорта Хайдушки поляни Като традиционни могат да се посочат следните ястия:
Клин(пататник) – ястие от картофи
Пареник – ястие от картофи, два вида брашно, сирене и месо
Качамак – ястие от брашно и картофи
Мисирива трахана – приготвя се от шарен фасул, царевица и месо
Чеверме(печено)
Ежегодно се организира празник на селото – летен събор.
Ежегоден празник на шофьорите – прави се курбан.В Кутела е роден известният изпълнител на традиционния родопски фолклор Веселин Джигов (1940 – 2002). Кутела е обявено за село с 464 жители на 13.12.1955 год. с Указ № 317 на Народното събрание. В действителност тези земи са обитавани още от дълбока древност от траки, прабългари и славяни. В антично време землището му се е намирало на границата между тракийските племена: войнствените беси и малокойлалетите, които са населявали тези покрайнини. Те се занимавали главно с животновъдство, рударство и земеделие. Оттогава са останали следите на редица тракийски махали с техните могилни некрополи. И днес в землището на селото, в местностите: Щипчинево, Чуката, Стърница и Маклище, се намират десетки тракийски ниски могили, които датират от ІІ хилядолетие пр.н.е. и от по-късни периоди.
На 2 км. североизточно от селото в местността Селището има по-значителни следи от старо селище. В землището на селото са намирани множество останки от сгурия и късове от керамични съдове: чаши, панички, купи, гърнета, много бронзови и сребърни монети от Гръцката и Римска епоха, което означава, че тук е обитавало многочислено и богато племе, което е поддържало трайни контакти с античния свят, без да загуби своята самобитност. През този период живот тук наистина е имало, но да се потвърдят тези сведения е почти невъзможно, защото няма писмени доказателства.
След завладяването на Балканския полуостров от османските турци, по тези места се заселват анадолски пастири – номади (юруци). Те се занимавали главно с овцевъдство. През лятото стадата пашували в Родопите и Пирин, а през зимата се връщали край Бяло море. Пасли стадата по цялата кутелска земя, а вечер ги прибирали в кошарите. Когато трябвало да дават кърмило (трици, ярма, ечемик или овес, смесени със сол) на стадата, спущали ги към реката където има камениста чука с вдлъбнатина, наречена „кутел”. В „кутела” слагали едра сол, счуквали я с дървени тукмаци (чукове), обърквали я с брашно и накърмвали стадата. От „кутела” на Каменистата чука е произлязло първоначално името на местността, а после при заселването и името на самото село Кутела.
Възможностите за туризъм се свързват основно с почивните бази в местността Хайдушки поляни. Тук се отдава почит пред Паметника на загиналите в Илинденско - Преображенското въстание.
