Върху местния климат на Кунинските земи влияние оказват някои техни особености: • Широко отворената долина на река Искър способства за свободната циркулация на въздуха и не позволява да се образуват температурни инверсии, поради което абсолютните минимални температури не са така ниски. • Силната нарязаност на релефа налага принудително издигане на настъпващите въздушни маси през лятото и развиването на дъждовна облачност, която поражда по-често поройни валежи, а понякога и градушки.
Рядко и необичайно явление за селото е бил силният смерч през юни 1918 г., който е нанесъл големи материални щети и помел от скалата Къйнов зъб около 150 крави и биволи.
Хидрографската мрежа на кунинското землище е ориентирана изключително към преминаващата през него река Искър. Карстовият терен северно от селото се отводнява от малък приток на Искър, наричан от местните жители Барата. Подхранването на Барата е преди всичко подпочвено – от карстовите извори Дяволската воденица и Пишурата. Част от многобройните карстови извори в кунинското землище са каптирани и се използват както за водоснабдяване на селото, така и за водоснабдяване на град Роман.
Куна Кралица била единственото дете в семейството на владетеля на крепостта. Още като девойка тя овладяла от баща си бойното изкуство. Куна пораснала и стъпила на престола на бащиното си „кралство“. Тя се славела с изключителна красота и като справедлива владетелка. Около себе си събрала отряд от девойки, които можели да яздят, да стрелят с лък и да въртят боздуган. Когато османлиите се насочили към крепостта, те били пресрещнати на платото Рудината от храбрите амазонки. Повечето девойки погинали в неравната битка. Водачът на османлиите предложил на Куна да се предаде и да стане ханъма в двореца на султана. За да не попадне в плен, гордата кунинска „кралица“ се хвърлила от отвесните скали над пещерата „Дяволската воденица“. Русите ѝ коси останали да се реят, закачени на глога над пещерата. И днес дългите ластари бръшлян, спускайки се като момински коси от скалата, напомнят на поколенията за безстрашната девойка. Статуята на закрилницата на Кунино се белее на височината над селото, изваяна от преподаватели в Техникума по каменоделство.
Изповядва се християнство. По време на османското владичество Кунино е било войнушко село и заселването на мюсюлмани в него е било забранено.
С активното съдействие на по-заможните кунински войнушки семейства в началото на XVII век е възстановена църквата „Св. Николай“ върху основите на разрушена при османското нашествие стара църква. Църквата е оцеляла и функционира и до днес. Изградена е в типичния за времето стил – еднокорабна, ниска, имаща вид на жилищна постройка. Изографисана е в края на XVIII век от тревненския зограф Петко Танов Даскалов.[17]
Името на първия известен кунински свещеник е поп Христо (около 1750). От 1799 до 1831 селски свещеник е поп Христо Христов, който през 1800 г. открива килийно училище и става първият учител в селото.
Сред най-колоритните личности в историята на Кунино е отец Николай Мифитишев. Роден в Горна Оряховица през 1890 г., учи за свещеник в Бачковския манастир (1906 – 1907), но се свързва с македонски бунтовници и отива в Македония, където четничества заедно с Пейо Яворов. Завърнал се в България постъпва в жп школа и е назначен на работа на гара Червен Бряг. Заради активно участие в железничарската стачка през 1920 г. е уволнен. Тогава става свещеник в с. Радомирци, Луковитско, а през 1926 г. Врачанския митрополит Калиник го назначава за свещеник в Кунино. Отец Мифитишев развива активна църковна дейност, преподава вероучение в основното училище, организира църковен хор, председател е на селското читалище. Воюва за чист и непорочен живот – проучва дали в селото има незаконно живеещи двойки, води ги на отчет, задължава ги да се венчаят, а при отказ ги предава в общината за санкции. През 1945 г. е осъден от Народния съд на 10 години строг тъмничен затвор. След неговото осъждане църквата е затворена и оставена да се руши.
През 1996 г. с доброволния труд на кунинчани започва възстановяването на храма, който е осветен и отново отваря врати на 6 май 1997 г. Понастоящем в Кунино няма постоянен свещеник. На големи празници в църквата служи свещеник от гр. Роман.
Според спомени на стари кунинчани на 22 май всяка година в църквата „Св. Николай“ е имало празник, на който се прави курбан. Децата от цялото село отиват с малки съдове, за да получат от готвеното – „молитвата“. На тази дата католиците отбелязват пренасянето мощите на св. Николай Чудотворец в гр. Бари. Ако спомените на старите кунинчани са верни, то изборът на католически празник за патронен на кунинската църква може би предполага влияние на чипровската католическа мисия при изграждането на църквата в началото на XVII век.
Днес традиционният курбан се прави на 6 май – деня на повторното откриване на църквата през 1997 г.
