сайт за обяви

Крепост

ветроупорни завесикомарници
Рейтинг:
0 / оценки
Село Крепост се намира по средата на пътя, свързващ гр. Димитровград и гр. Хасково. Плодородната земя в землището на селото ражда пшеница, царевица и памук. Селото е известно с черешовите си масиви. През 2007 година в местността „Жельова чешма“ са проучени останки от тракийско светилище и късноантична църква. Светилището е от ямен тип, използвано е от IV век пр. Хр. до III век сл. Хр., открити са плочки с тракийски конник и следи от жертвоприношения. В селото има училище „Христо Ботев“ и читалище „Селска пробуда“.

Крепост е изключително чисто селище, бордюрите са боядисани, почти не се виждат неасфалтирани улици. Двама местни художници се опитват да го превърнат в малко селище с най-много украсени сгради.

Село Крепост е известно и с продажбата си на череши.

  • Население 1590 души;
  • Площ 33,17 km²;
  • Надморска височина 192 м;
  • Пощенски код 6410;
  • Тел.код 03924;
  • МПС код Х;
  • Община Димитровград;
  • Област Хасково;
Църквата е от IV-VI век, еднокорабна с ширина 7,5 и дължина 20 метра. Северно и източно от нея е разположен християнски некропол от същия период.През 2018 година край селото е открит третия завод на производителя на електрически инсталации за автомобили „Язаки България“, в който към септември работят около 1700 души.

Селото с над 1850 жители е превърнато в изложба на открито от братя Паневи. Двамата художници подаряват на родното си село 30 пана-стенописи, с които са изографисани фасадните стени на училището, кметството, здравната служба, читалището, параклиса, църквата. Техни творения на открито има още върху родната им къща и върху едно ресторантче в селото, което е съвсем близо до площада. А всяка година братята рисуват по още едно пано…

Гордост на селото е и фолклорната група, която е основана през 1956 г. Спечелила е много награди от национални събори, а сред тях и 11 златни медала, 4 от надпяванията в Копривщица.

В Крепост е обичай да се отбелязват големи народни празници като Бабинден, Сирни Заговезни и Св. Константин и Елена.

По Бабинден (21 януари) в семействата на новородените се коли кокошка или петел, приготвя се масленица (дърпана баница), вино и ракия. В знак на уважение се поканва опитната баба-акушерка да си измие ръцете с нов сапун и нова кърпа.

Празненствата за Сирни Заговезни (наричано в селото Оратник), седмица преди Велики пости, са цял спектакъл. Тогава на площада се организира маскарад (с едновремешни носии) срещу злите сили и се пали огън, който се прескача за здраве. Децата се включват в хамкането, а момците палят върбови стрели (джавки), които изстрелват с лък към дома на любимата (севдата). Този ритуал е обяснение в любов, демонстриращ горещите им чувства. По време на Оратника, младеж може да открадне възлюбената си мома, която придобива статута „Пристануша“ (пристанала мома) вместо да е нужно да бъде сгодявана. Играе се Пеено хоро – пеене без инструменти.

Празникът Св. Константин и Елена (21 май), наричан още Еленка, е сборът на селото. Пекат се агнета и обредни хлябове (кулаци), които се носят на параклиса Св. Елена.