Земите върху които се е установило днешното село Коркина имат многовековна и богата история. Макар и съвсем слабо проучен, в района се намират достатъчно следи, недвусмислено свидетелстващи за поселищен живот от дълбока древност. В западния край на селото, в източното подножие на Голак, при изкопни работи е разкрит античен некропол, чиито погребения са били извършвани след кремация на покойниците. Находките не са изследвани от археолози, но ако се вземе предвид аналогията с разкритата погребална практика (чрез кремация) край недалечното с. Дрен (Радомирско), то тукашният некропол и селището, към което той е принадлежал, в най-общи линии могат да бъдат определени като тракийски и датирани към VI-V в. пр. Хр.
В близост до некропола, в самото източно подножие на Голак, се намира друг обект, известен сред местните жители като „Гробо на Свети Илия“, който също не е проучен, но по струпаните на мястото големи каменни блокове може да се предположи, че това е антична гробница. В подкрепа на тава съждение има и една
местна легенда, която свързва „Гробо“ с оброка „Св. Илия“, намиращ се на връх Голак. Известно е че оброчищата и черквите, посветени на Св. Илия, в повечето случаи са строени на мястото на стари езически светилища. В случая не е направено подтвърждение, което не изключва вероятността на Голак да е имало трако-римско (езическо) светилище.
През античността от тук е минавал един от главните римски военни пътища – т. нар. „Далматински път“, който свързвал Константинопол с Драч на Адриатическо море. Във връзка с охраната му през късната античност е била изградена крепостта на възвишението Големи Връм, където днес се пресичат
границите на землищата на с. Коркина, с. Шатрово и с. Новоселяне. На това място все още личат очертанията на крепостните стени и се намира изобилие от културни останки. Пътят е минавал южно от крепостта и се е отправял на запад към Пауталия (дн. Кюстендил) през днешната местност „Станците“. Името на последната вероятно произхожда от намиралата се на това място крайпътна станция.
Недалеч от днешното село Коркина, през Конявска планина, е минавал друг важен път, който е идвал от Сердика и отправяйки се на юг към Македония е пресичал перпендикулярно "Далматинския път" (вероятно при махалата Друмо на с. Горна Козница). Край този път е имало крепост - стражеви пост, чиито останки и днес могат да се видят над пътя Коркина - Горна Козница, до м. "Модрио камик" и изчезналото селище Габрашево.
Въпросните древени друмища са били използвани и през средновековието, дори до XIX в. Това дава основание да се приеме, че около тях са съществували селища и през средновековието, които навярно са били наследници на по-стари - антични или по-късно възникнали. Към тази теза насочват наличието на археологически останки от няколко селища и изобилието на имена на местности със старинен произход: Деривол, Висигаз, Пръчикрак, Забел и др.
Останки от антични градежи и изобилие от строителна и битова керамика се намират и в живописната местност "Камико", където в миналото е бил разкрит масивен зид с добре обработени каменни блокове, използвани от местните жители за строителен материал. Вероятно на това място е съществувала антична вила или укрепление (укрепено селище).
Името на покрайнината Разметаница, в която се намира с. Коркина за пръв път се споменава от византийския хронист Скилица във връзка с драматичните събития в България през последната четвърт на X в. Предполага се, в този район са се намирали именията на брата на цар Самуил, Арон. Тук някъде по заповед на Самуил през лятото на 976 г. е бил избит Ароновия род. Историята за братоубийствената война е застъпена и в местния фолклор чрез множеството легенди, интерпретиращи по един или друг начин въпросните събития. Според една от легендите името „Разметаница“ идва от това, че преди решителната
битка цар Самуил „разметал“ - подреждал войските си в м. „Царичина“ (при днешното с. Големо село), и от там цялата покрайнина била наречена Разметаница. Интересно е че почти всяко село в Разметаница, включително и с. Коркина, претендира в землището му да се намират „дворците на Арон“ (с. Шатрово, с. Голем Върбовник и др.). Това няма как да бъде доказано, ако не се направят повсеместни и задълбочени археологически проучвания.
В историческите извори, осветяващи по-късните събитията от българската история, областта Разметаница не се споменава, но е известно, че след гибелта на последния владетел на Първото българско царство - Иван Владислав (1015-1018 г.), тези земи са включени в пределите на Византийската империя за близо два века.
В средновековието през днес известното коркинско землище е минавал и един от главните пътища свързвали Средец с Македония и Бяло море, който пресичал в близост разположеният перпендикулярно „Далматински път“. Голяма е вероятността именно около днешното село да се е намирал междинният пътен пункт – крепостта Град или Градар, споменаван в редица исторически извори. Локализирането му до с. Коркина, Дупнишко е отразено единствено в един османски данъчен документ – Обширния тимарски опис за Кюстендилски санджак от 1570/73 г.
В „Историята на кръстоносците“ се разказва, че през 1189 г. войските на Третия кръстоносен поход, на път за „богатата област, наречена Влахия, отстояща недалеч от Солун“, наред с Филипопол, „подчиниха под властта си и по-далечни земи и градове и навлязоха в областта Градец (regionem Gradniz)“. Изворите сочат, че по същото време, вероятно в съюз с кръстоносците, сръбският велик жупан Стефан Неманя разорил множество крепости, включително и Градац - „.....и расипа Грькомь градь Срѣдъць и Петръник и Землънь и Велбоуждь и Житомискь и Скопль и Лешекь и Градаць и Призрень“.
Разметаница отново влиза в границите на българското царство (Второто) при цар Калоян (1197-1207 г.). След смъртта на цар Иван Асен II (1218-1241 г.) съдбата й е много променлива. През този период областта минава ту в български, ту във византийски ръце, а след злополучната за България Вълбъждка битка в 1330 г. вероятно става притежание и на сръбското кралство. С оглед на това не е изключена възможността крепостта Град/Градар да е била погранична, при положение, че недалечната твърдина Извор (при с. Извор, Радомирско) е била такава. В последната, след смъртта на цар Михаил Шишман (ранен в битката), е бил подписан мирният договор между България и Сърбия - „... вь мѣсто рекомо Извори...“. Тук трябва да се спомене, че в северозападния край на коркинското землище, в Конявска планина, се намира местността „Шишман“. Произходът на това старинно име не е изяснен, но е близко до мисълта да се свърже с горе описаните събития.
По-късно, при царете Иван-Александър и Иван Шишман, до превземането на София от османлиите през 1382 г., Разметаница влиза в Търновското царство. След това областта е включена в пределите на васалното на Османската империя Велбъждско княжество, чийто последен християнски владетел е Константин Драгаш (1378-1395 г.), син на деспот Деян и зет на българския цар Иван-Александър.
През 1930 г. в землището на с. Коркина случайно е била намерена една изключително ценна и интересна находка – сребърна лъжица с надпис: „ВЛАДИМИРОВА ЛЪЖИЦА“ и с врязан по нея кръст и пластична украса с изображение на рицарска глава с шлем. Това което със сигурност се разбира от лъжицата, е че тя е изработена през XIII-XIV в. в западноевропейско ателие и е принадлежала на някой си Владимир, който изповядвал християнската вяра и е българин по произход. Местонахождението и особеностите на този средновековен
движим паметник пораждат множество въпроси, във връзка с които могат да се направят няколко предположения. Едното от тях е, че въпросната вещ е попаднала тук чрез западни търговци (дубровнишки), които са използвали споменатия път от Средец към Македония и е станала притежание на местния велможа – Владимир, вероятен владетел на крепостта Град/ Градац. Има вероятност Владимир никога да не е живял и да не се е подвизавал по тези места, където векове по-късно е била намерена неговата лъжица. Не е изключено тя да е била донесена като плячка от някой участник в похода срещу влашкия войвода Мирчо през 1395 г., в който местният деспот Константин Драгаш участва с войската си като васал на султан Баязид и в сражението при Ровине намира смъртта си.
Велбъждското деспотство, след като в 1373 г. става васално на Османската империя, окончателно престава да съществува вероятно през 1427-1428 г., като последен негов владетел е Юсуф (вероятно доведен син на Константин, или пък приел исляма негов роден син с християнско име Стефан, също деспот). Може да се приеме, че падането на тукашната крепост-селище Град/Градар под турска власт е станало приблизително през този период.
Първите писмени сведения за предшественика на днешното село Коркина, който е най-вероятният наследник на свързаното с крепостта средновековно селище, срещаме в османските данъчни документи от XVI в. В обширния тимарски опис на Кюстендилски санджак от 1570/73 г. то е записано под името Коргино и с второ название Град. По това време е било населено с 48 християнски семейства, които плащали общ данък от 3000 акчета. Селото е било „хас (ленно владение) на най-благородният министър“ на султана. Интересно е че към него е начислена мезра (някогашно село) Градар. От същия документ се разбира и, че земята на Коркина е била обработвана от жители на селата: Новосело, Раковец, Жедино, Петреница, Долни Кознец, Кленовик, Врбовник и др. От това сведение вадим важното заключение, че през XVI в. все още е била запазена връзката с някои радомирски и дупнишки села, чрез обработваната от жителите им земя на хасовото владение - мезрата Градар, което било господарско и през XIII-XIV в.
Във формирането на село Коркина в днешните му граници са участвали и отдавна изчезналите селища: Габрашево, Сенокос, Милчанец, Кральев дол, Соколчево и Валог. Повечето от тях съществували до към XV-XVII в., когато поради ред причини били разорани, а землищата им усвоени и включени към това на Коркина. Част от жителите на тези селища се заселили на по-близки и по-далечни места, където създали нови селища със старите имена (Габрешевци, Кралев дол и Сенокос), но е имало и такива, които останали тук, вливайки се в съседното Коргино/ Коркина. Споменът за тях е запазен чрез местните топоними и някои оскъдни материални следи.
Село Габрешево се е намирало в днешната едноименна местност, в средното течение на р. Габрешевска, на около 4 км северозападно от селската черква. В близост е разположен природният скален феномен „Момата“. Днес все още могат да се забележат очертанията на старата габрешевска църква, известна сред местното население като „Цръквето“. Според преданията над селото и м. „Модрио камик“ е имало кале, което е охранявало
древния път от Средец за Македония. Сведения за Габрешево намираме в османските данъчни регистри от 1570/73 г., от които разбираме че то е било с население от 49 християнски семейства (при Коркина са 48) и синорът ми е граничил с този на селото Кореница (Коркина). Съществуват предположение, че част от изселилите се жители на разореното село са дали името на с. Габрешевци, Кюстендилско. Днес две махали на Коркина носят името „Габрешево“ - Долно и Горно Габрешево.
Село Валог се е намирало в едноименната днешна местност (на около 8 км северозападно от черквата), в непосредствена близост до най-високата част на коркинското землище – връх Шабаница. То е било разположено в близост до пътя Средец – Македония и вероятно жителите му са били ангажирани с неговата
охрана. Днес на разклона от споменатия пътя за м. „Валог“ се намира оброчището „Св. Петка“, издигнато върху стара църква или параклис. На мястото на изчезналото селище добре се личат руините от стари зидове.
