Село Коларово е разположено в полупланински район - в северното подножие на планина Беласица. Известно е и с името Подгорие. На юг от селото се намира проходът "Демир капия" или - Железни врата. В миналото той е свързвал селата в двата края на Беласица. Коларово е разположено точно на границата ни с Турция. Съседни са селата Беласица (кръстено на планината) и Самуилово. В селото има преходно-средиземноморски климат с летен минимум и зимен мксимум на валежите. Средно тук падат 750 mm. На 5 километра северно от селото се намира река Струмешница. Ляв поток Струма. Има делувиално - проувиални, алувиални и канелени горски. Населението нараства.
В града се намират три църкви - "Свети Мина"; "Свети Димитър"; "Св. Велична Неделя"; и един параклис: "Свети Илия";
Всяка година в селото се празнува "Сурва"; и от 2012г. в селото се провежда Фестивал на кестена; съборът на селото е 26.10. - Димитровден;
В Коларово са родени политици, футболисти, историци, доценти и др.
СУ "Васил Левски" е единственото училище тук.
Селцето е малко, но красиво. Струва си да се посети.
Село Коларово е с богато историчско минало. В местността Мусовица, разположена северно от селото през 80-те години е проучвано енеолитно селище. В местността Дебелището, северно от селото е било разположено голямо антично селище. Южно от селото в местността Чуката се намират останките от късноантична и средновековна крепост.
Селото се споменава в османски регистри от 1570 и 1664 – 1665 година. Според данните от първия регистър в селото живеят 201 християнски и 10 мюсюлмански домакинства[2], а според втория 43 християнски домакинства.
През XIX век селото е със смесено турско-българско население и се числи към Петричка кааза. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Коларово (Colarovo) е посочено като село с 302 домакинства със 505 жители мюсюлмани и 160 жители българи.[3] Към 1900 година съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Коларово живеят 1230 жители от които 130 българи-християни и 1100 турци.[4] Всички българи християни в селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Коларово има 208 българи екзархисти.
Шестима от селото се включват в Балканската война (през 1912г.).
След Балканските войни тук се установяват български бежанци от "Егейска Македония". Най - много от селата Горни, Долни Порой и Липош, Демирхисарско и българи ит планината Огражден. По - късно в селото се заселват и българи от Щипско и Струмишко.
През 1916г. Васил Николов Златарски - архиелог, историк и епиграф. Като участник в Научно - разузнавателна мисия той организира от Екипът на мисията пристигат в селото. В рапорта си до Началник щаба на действащата армия той пише:
„Коларово било голямо, повече турско село (200 турски и 100 български къщи), но сега нямаше нито един турчин. В турските къщи сега са настанени бежанци от с. Горни Порой, и то повечето жени и деца, защото мъжкото население било отвлечено от французите в с. Лозица на Бутковското езеро".
