Селото е в самата планина и е стартова точка за туристически маршрути към витошките върхове: Селимица, Острица и Черни връх. Гората е предимно иглолистна. Има много диворастящи гъби, потоци, включително и колектори за водоснабдяването на град Перник. Умерено континентален климат с ясно изразено планинско влияние. Излужени канелени горски почви. Със селото са свързани реките Танчовица, Кладнишка река, Матница. Последната на 4 км от селото се влива в язовир Студена. Прилежаща на него е бившата резиденция Студена, сега ловно стопанство, в което има много диви животни – елени, диви свине, мечки и др.
Селото е само на 18 км от София и на 13 км от Перник. Най-близкото село е Рударци. На 3 км след селото е курортната местност Селимица за зимен туризъм, но към 2005 година е с доста занемарен вид и активност. Рударци също е прочуто в региона с туристическата си активност и природна привлекателност. В Рударци се намира единственият в района плаж с три басейна, който се захранва от минерални лечебни води. Рударци е бивша махала на Кладница и днес двете села образуват общ курортен район за Перник и София.
Една от легендите, които се разказват за произхода на името Кладница, е, че когато навремето турците идвали и искали да завладеят селото, хората се скрили в манастира и там се крили много дълго време. Единственият начин да ги накарат да излязат бил да им спрат притока на вода за пиене. Тогава взели детето на една жена от село Студена, която била омъжена за кладничанин, и заплашили да ѝ заколят детето, ако тя не им каже къде е изворът. Тя ги издала и така хората нямали избор и излезли. Турците направили масово клане. Оттогава селото се нарича Кладница, а кладничани много-много не обичат студенчани и са се обрекли кладничанин да не се жени за студенка. Според записките в църковното евангелие от черквата в с. Боснек е записано, че през 1718 г. кърджалии са се били с хайдушка чета в местността „Човешките кости“ и оттам са се насочили надолу към Кладнишкия манастир, опожарили са манастира, а в подземието му са изклали 25 чиляци, друга част от населението е избягала към с. Боснек и се е спасила от клането.
Сведения за селото под името Каладниче има в тур. регистри от 1576 и 1728. През 1919 е основана партизанска организация. През 1931 г. е създадена кредитна кооперация „Спасение“. През октомври 1932 г. над 300 работници-каменоделци обявяват стачка до изпълнение на исковете им. В селото живеят следните родове: Витанови, Милови (преселил се от град Кукуш през 18 век), Милкини, Младенови, Туманкови (от гр. Самоков), Тутулови, Пешови, Павлеви, Печинови, Коцеви, Горови, Янчови, Попови и Божови, Иванови. Всяка махала носи името на рода живеещ в нея.
От Кладница по поречието на река Матница води началото си живописна еко пътека. Маршрута минава покрай изключително богатата на растителен и животински свят местност „Дивият Бик“. Има три добре уредени туристически заслона разположени покрай пътеката. Придвижването с лек автомобил е трудно.
