Казичене е разположено на изток от София, непосредствено до десния бряг на старото корито на река Искър, където се пресичат римският военен път между Белград и Истанбул, наричан „Трояно“, и пътят от Самоков до Ботевградското шосе.
Землището на Казичене е част от Софийската котловина и е по-близо до северните склонове на Лозенската планина, които определят характера на повърхността му.
По данни от преброяването през 2006 г. населението на Казичене наброява близо 5000 постоянно живеещи.
След 2000 г. в околността се развива промишлена зона, където се разполага фабриката на Chipita, а по-късно и множество други, като логистичната компания Верта ООД и дистрибутора на строителни материали Техникон Груп АД. Това развитие е силно повлияно от наличието на гара и местоположението на селището до околовръстния път на София между магистралите Хемус и Тракия.
През 1969 година при изграждане на водопровод случайно е открит гроб без запазена надгробна могила, съдържащ керамична урна и златен съд, похлупени с меден котел. Котелът е в характерен стил от близкоизточното царство Урарту и чрез него гробът се датира към VIII-VII век пр. Хр. Златният съд с маса 1050 грама, изработен от самородно злато с чистота 23,6 карата, е сред най-представителните образци на ранното тракийско златарство. По възраст и размери той е сравним само със съдовете от Вълчитрънското съкровище, като според Александър Фол самият съд трябва да се датира към XII-XI век пр. Хр.Казичене разполага с множество минерални извори, които са с голям капацитет и в близкото минало са използвани за отопление на оранжерии. Водата от тях не представлява интерес за питейни нужди поради не особено добрите химически показатели.
В близост до гарата на Казичене, непосредствено между коловозите на релсовото трасе, се намира „Царската гара“, построена от цар Фердинанд във виенски стил – мястото, от което Цар Борис III е започвал пътуванията си със собствения си локомотив, управляван от него, и откъдето Фердинанд I напуска завинаги България вечерта на 3 октомври 1918 г., деня на неговата абдикация, прекаран в усамотение в наблизо разположената резиденция „Врана".
