Кашина

Кашѝна  е село в Югозападна България, община Сандански, област Благоевград.

Малкото село е в склоновете на югозападен Пирин е на около два часа път пеша от Рожен. Неговата стара, малка църква е наистина едно ценнно наследство, което населението от Кашина деситилетия наред е градило и пазило. На около 40 минути път от селото се намира красивият водопад Скоко, разположен на Лоповска (Кашинска) река, която тече край селото. Къщите в селото са строени от природни матерали – глина, дърво и камък.

  • Площ 17 143 km²;
  • Население 15;
  • Надморска височина 728 m;
  • Пощ.код 2820;
  • Тел.код 07437;
  • Мпс код Е;
  • Община Сандански;
  • Област Благоевград;
Скокът при село Кашина, или както е по-известен сред местните жители и в туристическите среди като Скоко, е считан за една от най-големите природни забележителности на Югозападна България.

Водопадът е сгушен в тясна и закътана речна долина, по чиито полегати склонове се стелят гъсти широколистни гори, представени както от по-хладнолюбиви планински видове, така и от растения, които са типични за южните части на страната и Средиземноморието.

Водопадът е един от големите в тази част на страната и един поглед е достатъчен за да се уверите сами. Студените му кристално чисти води се спускат от височина 20 метра по назъбени тъмни скали, които сякаш разкъсват водната струя.

Водопадът Скоко е един от най-слабо известните големи водопади в нашата страна и целия район на Пирин. Разположен в изолирана местност и потънал в гъстата зеленина на планината, той изненадващо привлича вниманието на малцина, просто защото почти никой не знае и не е чувал за него.

Понякога го наричат на шега най-безизвестният голям водопад в България. Една от причините за по-малката му популярност е неговата отдалеченост навътре в планината. Малко са онези, които се решават да отидат до там, особено имайки предвид, че районът като цяло е доста рядко населен.

Интересното е това, че е рядкост водопад с толкова големи размери да остане толкова далеч от погледите на туристите. Въпреки това, той също си има своите почитатели. Интересното е, че за мнозина по-слабата известност е точно това, което привлича истинските цените на природата и любителите на тишината и спокойствието.

Водопадът Скоко се намира в Югозападна България, на около 20 километра северно от границата с Гърция. Той попада в най-крайните югозападните части на Пирин планина.

Точното му местоположение е на два километра североизточно от малкото планинско село Кашина. Разположен е на близо 800 метра надморска височина, в една от гънките на планината.

Намира се на сравнително малка дистанция от популярните курортни селища Банско, Мелник и Сандански, но за да се достигне до тук все пак е нужно не малко време. В планински район като този, където пътищата криволичат и скоростта трябва да бъде много ограничена, разстоянията се преминават изключително бавно.

Водопадът Скоко е лесно достъпен. Макар и разположен доста на вътре в планинските гори на Пирин, той може лесно да бъде достигнат посредством приличен асфалтов път в не лошо състояние.

Той ще ви отведе не далеч от самото мястото, на което се намира водопада, така че ще ви спести необходимостта да изкачвате стръмния път пеш. Разбира се, ако вие сами желает това, никой не може да ви спре да го направите. Най-малкото, движението сред природата ще ви донесе доста облаги.

Последните метри до водопада са всъщност единствената част от маршрута, която трябва със сигурност да се извърви пеш, но това не бива да ви плаши и притеснява. Тук става дума за броени метри, които лесно могат да бъдат извървени, дори и ако нямате голяма физическа подготовка.

В тази част от страната може и да има множество населени места, но няколко от тях са особено известни и се радват на доста голяма туристическа популярност. Сред най-известните са Мелник, който се счита за най-малкия град в България, Сандански, малко по-отдалеченото, но все пак разположено в същия район Банско, както и прословутия Рожен, чиято слава се разнася наблизо и надалеч заради прочутия Роженски манастир.

Времето в района на водопада Скоко е доста своенравно. Като цяло, Пирин планина е известна с резките климатични промени и с това, че тук лесно може да настъпи драматичен спад в температурите.

Освен това, понякога само в рамките на час може да се формират буреносни облаци, които да направят разходката в планината опасна. Това се дължи на факта, че тук си дават среща два различни климатични пояса – умерения на север и субтропичния на юг.

По този начин тук е характерно срещането на доста различни като температура въздушни маси, което може да доведе до чести бури в района. Не случайно древните хора са смятали, че по върховете на Пирин се раждат всички бури.

Хубавото е това, че заради своето по-благоприятно положение в югозападната част на планината, районът на водопада Скоко се радва на повече слънчеви часове, което увеличава шансовете да попаднете на хубаво време докато се разхождате сред дивата природа.

Най-подходящото време от годината, в което да посетите Скоко, това е края на астрономическата пролет и началото на лятото. Иначе казано, най-добре е да се ориентирате към края на месец юни. Това ще ви подсигури една чудесна комбинация от фактори, каквато трудно се вижда през останалите единадесет месеца през годината.

На първо място, времето през късния юни е най-приятно. Слънцето е в изобилие, температурите са приятно високи, а дори и на тази надморска височина вероятността да захладнее нищожно малка. Температурите са над 25 градуса, но никога не е твърде горещо.

Освен това, ще уловите и част от пролетното пълноводие, което все още поддържа водопада в оптимално добра форма. Макар че водите му са най-буйни през април и май, все пак юни е по-приятен месец за туризъм в планинските райони. Да не забравяме, че май понякога е хладен дори и в низините, а тук на почти 800 метра над морското равнище това се случва още по-често.

Извън най-топлите и слънчеви месеци от годината водопадът е по-малко посещаван от туристи. Макар че те и през топлите месеци не идват на огромни тълпи, през есента и зимата броят им още повече намалява.

Зимата тук традиционно снеговете са доста дълбоки, макар че понякога времето не се отличава много от това в ниските части на страната. Все пак, ако искате да видите зимната приказка в района на водопада, добре е да сте подготвени за условията. Обличайте се топло и не се отдалечавайте от туристическите пътеки. Топва може да ви спести доста опасности, които всяка една планина носи.

Есента е по-малко опасна, но не е по-малко красива. Тогава, най-често през ноември, всичко се облива в топли цветове и багри, които правят пейзажа подходящ за снимки и достоен дори за корица на туристическо списание. Обикновено, тук есенните дни не са толкова студени и мрачни, колкото са в други планински райони на страната, което отново се дължи на местоположението на Скоко в крайните югозападни райони на страната.

През ΧΙΧ век Кашина е малко чисто българско село, числящо се към Демирхисарска кааза на Серския санджак. Църквата „Успение Богородично“ е от първата половина на XIX век. 

Според статистическите изследвания на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година селото брои 180 жители, всичките българи-християни

Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в 1905 година селото вече се числи към Мелнишка кааза. Християнското население на Кашина се състои от 256 българи патриаршисти.

При избухването на Балканската война през 1912 година един жител на селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.

На 28 август т.е. на Света Богородица всяка година, хората от селото се събират, за да честват този религиозен празник, който се счита като празник на селото и на малката църква „Успение Богородично“. На църквата се прави курбан, палят се свещи и естествено има музика.

През 2004 г. населението на Кашина е 17 души. 2006 година стартира една инициатива на неправителствени организации с младежи от Германия и България (Сандански), с цел съживяване на селото, подпомагане на старите хора, почистване на гробищния парк, събиране на отпадъци и реставриране с глина.