Според местната легенда преди години имало 3 братя-овчари, които притежавали голям чифлик. Те се казвали Иван, Яне и Филип. Иван и Яне се скарали с брат си Филип и така разделили чифлика. Филип със своята част от стадото овце основал селището, наречено Филиповци. Иван и Яне основали Иваняне. При археологически разкопки край с. Иваняне са разкрити останки от римски сгради, стени, канализация, бронзови гривни от IV-V век от новата ера. Известни са и две късноантични църкви - еднокорабна сграда от IV век в местността Църквище и еднокорабна сграда с множество пристройки от края на IV - началото на V век в местността Побиен камик, под днешния параклис „Свети Георги“.
Църквата „Св. св. Кирил и Методий“ е построена през 1915 г. Мястото е подарено през 1903 г. от Григор Братоев и Минчо Кръстев. Легендата разказва, че в близост до църквата е имало орлово гнездо. На Гергьовден се е правел курбан и след като попа заколя агнето се носи месо на орела. Днес курбан се прави на храмовия празник на 11 май – деня на братя Кирил и Методий. Иконостасът на храма е дело на дебърски майстори от рода Филипови.
От 2000 г. са възобновени богослуженията в храма, но редовен църковен живот започва от 2004 г., когато е назначен свещеник. Първото тайнство, което се извършва след освещаването на храма е кръщение. За туризъм може да се използват пътеките в Люлин планина водещи през Мало Бучино до Бонсови поляни и до с. Дивотино (преминавайки през кварталите Градоман, Михайлово и село Клисура).
Пролетно време на излет за цветя можете да посетите местността Шеовица, на спирка пожелание на авт. 81. Тук са разположени фазанарията и газоразпределителната станция. Местността е много красива, разположена е по поречието на реката.
Единствено две населени места в Европа са с толкова чист въздух - Иваняне и Карлови вари – Чехия.
Древни селски легенди, твърдят че преди години двама братя овчари, Иван и Филип, са се разделили. Единият е направил Филиповци (от Филип пасе овци), а другият по-образован е направил Иваняне (има слухове, че кварталът се е казвал за кратко "Ивановци"). От стари хора живущи и редовни гласоподаватели става ясно, че в дълбока древност, когато София е била язовир, вълничките на язовира са се плискали на брега (където сега е селото