Ярлово

Ярлово е село в Западна България. Намира се в община Самоков, област София. Отстои на 30 км от гр. Самоков, на 5 км северозападно от с. Ковачевци и на 20 км от с. Белчин. Село Железница е на 19 км североизточно, докато столицата София отстои на 43 км северно. На запад се намира планината Верила. Ярлово се намира в най-северната част на Самоковската котловина, която е най-високата в България. Това е единственото крайвитошко селище в Самоковска община. Някои свързват името на селището с турското понятие “ярло олу”, което означава място на припек. Други автори го свързват пак с турско понятие “яр” – стръмен бряг. Срещат се описания, в които селището е определено като “младо село”. През селото минава р. Палакария, извираща под витошкия връх Ярловски Купен (2187 м.) и се влива в р. Искър. Разположено е в планински район по южните склонове на Витоша. Надморската му височина достига 1044 м. Климатът се характеризира със сурова зима, която трае от ноември до началото на април. Пролетта е доста хладна, къса и често променлива, лятото е съвсем кратко и прохладно. Есента обикновено е дъждовна и мъглива.Ярлово е сравнително добре уредено село. Автобусен транспорт го свързва с останалите населени места. Главните улици са асфалтирани и осветени. Изградени са водопреносна и електропреносна мрежи. Мобилните оператори имат покритие.

Районът е изключително благоприятен за рекреативен туризъм, тъй като съвсем наблизо се намира балнеокурортът Белчински бани, известен с лековитата си минерална вода. Друга атракция е развлекателен комплекс "Белчин Парк", намиращ се в началото на селото. Той разполага с голям минерален басейн, два детски басейна, детска площадка, волейболно и баскетболно игрище, снек-бар.

Тук функционират кметство, читалище, основно училище с присъединена група в детска градина, магазини и заведение. Един общопрактикуващ лекар се грижи за здравето на местните жители. Медицински център работи в град Самоков, а в столицата ще откриете специализирани болници.Селото има футболен клуб "Витоша".

От Ярлово тръгват няколко планински маршрута до Черни връх с крайни точки Симеоново и Драгалевци.

Селото има две църкви — стара, която е полувкопана в земята, и нова "Света Неделя" в центъра на селото, осветена през 1906 г. Някога тук са съществували и други църкви, сега в развалини: "Свети Димитрий" в близост до местността Бенто, "Света Богородица" — към Рибарнико, наричана сега Шарената черква.


По път за селото се разкриват много живописни гледки.

Селото е разположено на двата бряга на река Палакария, изворите на която се намират на около 5 км в северозападна посока по-нагоре към билото на планината. Местните хора я наричат “Златоносната река”. Почти до началото на XX век тя е давала поминък на няколко десетки ярловски фамилии, чрез промиване на златоносен пясък.

  • Площ 71,276 km²;
  • Население 427 души;
  • Надморска височина 1020 m;
  • Пощ.код 2029;
  • Тел.код 071221;
  • Мпс код СО;
  • Община Самоков;
  • Област София;


Произходът на името е старославянски. Образувано е от личното мъжко име Ярло (документирано през XVI в.) или Яро+ло. Самото Яро пък е запазено в личните имена Ярослав (XI в.), Яромир (XII в.), Яромила. Първоначално името е сакрално и с него се обозначава божеството Яровит, който е син на Сварог – богът на огъня.

Най-старото документално сведение за селото е от 1515 г. В турския регистър името на селището е Ярлова. Все такова е името на селището и във втория документ от 1576 г., каквото е и досега. От двата документа се узнават около 300 лични и бащини имена на ярловци, както и на двама свещеници. По това време, а и преди това селището е било в близост до прохода Лисец, след опожаряването му през 1792 г. се заселва на сегашното си месторазположение.


Религията изповядвана в Ярлово е православно християнство.


Някога тук са съществували и други църкви, сега в развалини: „Свети Димитрий“ в близост до местността Бенто, „Света Богородица“ – към Рибарнико, наричана сега Шарената черква и други.

В селото е имало килийно училище, с учител през 1791–1796 г. - Алексей.

Много хора гледат на Витоша като на един от софийските паркове, но там - в южната част на планината, където се намира село Ярлово, можем да се насладим на истински дива природа.

В центъра на селото, сред обширен площад величествено се издига голям православен храм “Света Неделя”. Той е изграден на мястото на стара църква, разрушена от турците в края на XVIII век. Сегашният храм е строен в продължение на 15 години, от 1891 до 1906 г. с волни дарования на местното население. Храмът е израз на желанието на ярловчани да живеят според постулатите на Христовата вяра и показва техните добри финансови възможности и имотно състояние по онова време. Както с външния си вид, така и с вътрешната уредба църквата се намира в отлично състояние и е много добре охранявана.


Проучвания на български археолози в местността Градище, която се намира по-високо над селото, са установили, че там е имало големи крепостни отбранителни укрепления през Римско време. Много археологически находки доказват, че в района още преди две хилядолетия е воден активен човешки живот. За живот на българи през средните векове в тази местност доказват останките от разрушени православни християнски храмове н местностите Бабина кория, Св. Димитър, центъра на сегашното село, където се издига храм “Света Неделя”.

Поминъкът на населението е бил насочен към рудодобива, златодобива, добив на картофи и житни култури. В началото на XX век добивът на железни руди и промиването на златоносни пясъци замира. Остават земеделието и животновъдството. Постепенно все по-голяма част от населението търси поминък в град Самоков и в столицата. За това говорят и статистическите данни за броя на населението в отделни периоди. Така например през 1920 г. в Ярлово са били регистрирани 2283 жители, през 2001 – 637, а през 2013 г. – 398. Въпреки това в селото действа основно училище до осми клас “Васил Левски” – освен децата от Ярлово ежедневно пътуват дотук и учениците от село Ковачевци. В селото има здравна служба с лекар и медицинска сестра.

Ярлово и неговите околности предлагат чудесни условия за практикуване на пешеходен туризъм до по-близки или по-далечни обекти.

На по-малко от два километра от центъра на селото в западна посока се намира параклис “Света Петка”. До него води автомобилен път, който още в началото по мост преминава над поток, идващ от връх Петрус. Параклисът е изграден през 1993 г. и сега се намира в много добро състояние. Около него има нискостъблени широколистни горички и високи дървета, иглолистна култура залесена преди 50 години. Непосредствено край параклиса преминава поток. По дървено мостче над него може да се отиде на отсрещния бряг, където ниско над земята от малък чучур бълбука лековита вода. Тя идва от изворче, което е каптирано малко по-нагоре. Местните хора знаят, че водата от този извор помага при очни и кожни заболявания. Изворчето е открито и параклисът възстановен на мястото на стара, разрушена в далечно минало християнска църква, по внушение на покойната вече ясновидка Ванга от Петрич. Този район е известен като Бабина кория. На това място ежегодно на Петковден се провежда общоселски събор.

На по-малко от един километър от центъра на селото в северозападна посока на десния долинен склон на река Палакария е местността и оброчище "Свети Димитър". Тук са останките, руини от някогашна стара християнска църква. Съвсем наблизо е коритото на реката, която по-надолу е укротена от малък по обем и височина бараж. Впрочем дебитът на водния отток на реката сега многократно е по-малък защото по-нагоре голяма част от водите й по канал отиват в язовир “Студена”.

Местността Свети Димитър е забележителна и с това, че оттук преминава горски път и колова туристическа маркировка към местността и заслон “Смильо” (1300 м), който се намира на 3,5 км, както и маркирана пътека към първенеца на планината. В най-горната част на водосбора на река Палакария е историческата местност Градище.

Връщайки се към центъра на селото, се минава по улица, на която пред оградата на стара къща има паметна плоча, напомняща, че тук през месец септември 1918 г. след разгрома на Владайското войнишко въстание е живял за кратко време като нелегален Райко Даскалов, предводител на въстаниците и лидер на Българския земеделски съюз.

В центъра на Ярлово заслужава да внимание “Къщата с щъркелите”. В двора й е пригодена туристическа спалня. В нея през летния сезон могат да пренощуват до 15 души непретенциозни туристи. Неин собственик е Тодор Дишлянски, който е извършил със собствени средства маркировка по най-практикуваните туристически маршрути.

Ежегодно на Петковден, в неделния ден в средата на м. октомври, в Ярлово се провежда събор. Тогава идват много гости от близо и далеч и потомци на фамилии, живели тук в минали времена. По същото време в м. Шарена черга, намираща се на около 8 км по-надолу от Ярлово, заедно със селата Ковачевци и Поповяне, се организира голям събор със сергии и богата увеселителна програма.