Село Христо Даново се намира в планински район. До него има лавандулови полета, както и полета с маслодайна роза. От София се намира на 120 км, от Карлово на 20 км, а от Пловдив на 80 км. Самото село е в подножието на Централен Балкан – Средна Стара планина. Турското име на селото до 1934 г. е било Текке (Текия), след което селото е наречено на Христо Г. Данов. Турското име на селото е било Текке (Текия), поради наличието на мюсюлманско теке (манастир) с дервиши в границите на селото, от което сега е останала само джамията.
Изповядват се християнството и мюсюлманството. Населението живее в разбирателство и различията в религията не пречи на хората да празнуват заедно и едните и другите празници, да си помагат и уважават. На центъра на селото се намира паметникът на Христо Груев Данов, който дарява множество книги на селото.
На 600 метра над площада се намира паметникът на капитан Швейбутски. Той е убит от османците, по време на слизането от Троянския Балкан на частта на генерал Карцов, на когото е наречено местното училище. Има детска градина, както и игрище за деца.
До западния край на селото се намира и резерват „Чамджа“. С едно от последните съхранени находища на черен бор.
Над селото се намира и пещера „Маазата“.
Селото се намира в близост до национален парк „Централен Балкан“, в южното подножие на Средна Стара планина. От него се стига до хижите „Козя стена“, „Ехо“, „Дерменка“.
„Субрадице“ е римска пътна станция на пътя Филипопол (Пловдив) – Мелта (Ловеч), отбелязана и на „Певтингеровата карта“. Просъществувала през 1 – 5 век. Днес нейните развалини се намират непосредствено до източния край на селото.
В западния край на селото се намират останките от стара римска крепост.
Не далеч по стария военен път се стига до петия по височина в България водопад – Сувчарско пръскало. Основен поминък е отглеждането на животни, тютюн, лавандула и маслодайни рози. Част от хората работят в завода в село Кърнаре и в град Сопот, а част от младежите работят като кадрови войници в гр. Карлово.
