Село Главановци се намира планински район в историко-географска област Краище. Разположено е амфитеатрално по склона на каменист хълм в най-тясната част на Знеполе (Трънската котловина). Главановци граничи със селата Насалевци, Милославци и Лешниковци. На север граничи с гористия хълм, а на юг с Ерма река, поради което обработваемата земя в землището на селото е ограничена.
Отначало център му е бил карстовият извор, но по-късно, когато селото се развива, той се пренася на главното шосе, сега Републикански път II-63, където са разположени общината, пощата, училището, здравната станция и др. Така се образува Главановски Ан (Главановски хан).
Главановци е село в Западна България, намира се в община Трън, Област Перник. Отстои на 11 км западно от гр. Трън, на 87 км северозападно от столицата София и само на 6 км източно от ГКПП Стрезимировци на границата със Сърбия. Съседни на Главановци са селата: Милославци (северно), Ярловци (югоизточно) и Насалевци (западно).
Село Главановци принадлежи на историко-географската област Знеполе. Разположено е в южните предпланински възвишения на дела Щърби камък от Руй планина, на около 800 м н. в. Южно от селото протича река Ерма.
Населението на Главановци към 2013 г. е около 60 души.
Територията заета от днешното селско землище е била населена още през античността. Потвърждение дават разкритите в местността „Църквище” останки от антична вила Рустика, принадлежала на представител на римския елит, който бил обвързан с металообработването в района. Следи от
съоръжения свързани с металодобива се личат в м. „Самоковище”, на около 0,5 км южно от селото, на десния бряг на р. Ерма. Там целият терен е осеян с късове от шлака и сгур. В близост на самокова се намират материали от средновековно изоставено селище, но единични керамични фрагменти от тази местност, подсказват, че тук е развивана металодобивна дейност и през античността.
Не е известно дали е има приемственост между споменатите по-ранни селища и възникналото по-късно село Главановци. Но за последното се знае , че е старо средновековно селище, първи писмени сведения, за което черпим от османските данъчни документи от XVI в. В обширния тимарски опис от средата на XVI в. е записано под същото име – Главанофче, като село с 6 домакинства и 1 вдовица (около 50-60 души население). От тази информация може да се направи извода, че сегашното село, на това си място, е основано не по-рано от края на XV – началото на XVI в. Главановци е вписано и в списъците на джелепкешаните (овцевъдите) от 1576 г. под името Гълъванофча към кааза Изнепол, както и във войнушките регистри от 1606 г. От последното се разбира, че селището е било войнушко, в него са
пребивавали привилегированите представители на прослойката с по-висок материален статус – войнуците, който ползвали определени данъчни облекчения. Акумулираните от тях средства били използвани и за дарения на църкви и манастири. Може би с щедростта на войнуците и бил изграден и поддържа, разрушеният по-късно от турците, прочутия Главановски (Глава) манастир „Св. Николай”.
