Генерал Тодоров

Генера̀л То̀доров (до 1984 г. – Припѐчене наричано и Припечено[1]) е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград.

Село Генерал Тодоров се намира в Петричко-Санданска котловина. Западно на 500 метра от него тече река Струма, а на около един километър в същата посока се намира местността Кожух. Село Генерал Тодоров е важна железопътна гара по линията Кулата - София.

В землището на селото се намира средновековната скална църква „Свети Пантелеймон“, която в античността е била светилище на Асклепий. Вероятно тук през средновековието е имало значително отшелническо братство. За това свидетелстват следите от много разрушени и няколко оцелели скални килии. Според народни предания, с района на селото е свързан най-ранният период от отшелничеството на Свети Иван Рилски.

През 1519 година "Припечене" е оризарско село, султански хас в Кюстендилски санджак с приход от 10 400 акчета. Населявано е от 6 мюсюлмански и 39 християнски домакинства.

През XIX век Припечене е малко селище със смесено население, числящо се към Мелнишката кааза на Серския санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Препечина е посочено като село с 29 домакинства и 30 жители мюсюлмани и 60 българи.

Празникът на селото е на 18 януари, а съборът – в края на месец юли.



  • Площ 9134 km²;
  • Население 639 души;
  • Надморска височина 96 m;
  • Пощ.код 2873;
  • Тел.код 074207;
  • Мпс код Е;
  • Община Петрич;
  • Област Благоевград;

„Свети Пантелеймон“ е българска скална църква край село Генерал Тодоров (до 1984 година Припечене), България, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква.[1][2][3]

Църквата е издълбана в скала във възвишението Пчелина, над река Струма, северозападно от Генерал Тодоров и югозападно от Левуново. На отсрещния бряг на реката се намират лечебните извори при Рупите. Храмът е изграден на мястото на антично светилище, посветено на бога лечител Асклепий. Църквата има следните размери: западна стена – дължина 6,20 m, южна 5,30 m, източна 5,15 m и северна 6,10 m. Плановата схема е съобразена изцяло с тази на светилището. Последното е изсечено в скалния масив, като в централната абсида е вградена мраморна плоча с изображение на Асклепий. Пред нея е оформена каменна олтарна маса с височина 0,70 m. Разстоянието от сегашния под до скалния покрив е 4,70 m. По него личат няколко пласта варова мазилка, като върху най-ранния има следи от живопис.

С победата на християнството светилището изгубва предишното си значение, но не е забравено от местните хора. По-късно, вероятно през втората половина на IX в. е преустроено е в църковен храм, а функциите на Асклепий са унаследени от великомъченика Пантелеймон, лекар от античността, канонизиран за светец. Вероятно тук през средновековието е имало значително отшелническо братство. За това свидетелстват следите от много разрушени и няколко оцелели скални килии около църквата.

Мраморното изображение на Асклепий се свързва от местните със Свети Пантелеймон. Легендите твърдят, че изображението се е появило само, и че Пантелеймон е живял и лекувал в района.[4] Местно предание твърди, че тук като млад се е подвизавал Свети Иван Рилски. Той е набеден за появилия се мор по добитъка и е прогонен от местните жители, след което се заселва в Рила.[3] Според друго предание от тук в Свети Врач са дошли двамата калугери (врачове), с чиято дейност се свързва именуването на селището и построяването на храма „Свети Безсребърници“.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

През 1913 година по време на Междусъюзническата война селото е завзето от гръцката армия, а 20 къщи са опожарени.[9]

На 28 октомври 1984 година селото е преименувано на името на генерала от пехотата Георги Тодоров. На следващата година то има 837 жители.[10]

В началото на декември 2010 година е открит Соларен парк "Припечене" с мощност 0,8 мегавата и площ 18,6 декара.[11]

В територията на Генерал Тодоров в живописна местност се намира споменатата средновековна скална църква „Свети Пантелеймон“. Близо до селото се намира местността Рупите, известна с минералните си извори и храма на Ванга. Над местността се намира възвишението Кожух, остатък от отдавна угаснал вулкан.

През 1916 година генерал Тодоров създава градския парк в "Свети Врач". Под негово ръководство войници от Втора армия засаждат фиданки от бял и черен бор. Специално са донесени и засадени кедър и японска акация. Построени са офицерска баня, открит басейн за гражданите, мраморна чешма в центъра на града и паметник с имената на загиналите от Втора армия. По време на Първата световна война, докато щабът му е в село Левуново (1916), по молба на свещеника е възстановена църквата „Свети Георги“ и са поставени паметни плочи с имената на загиналите от Втора армия. Построена е и чешма паметник.