Село Друган е разположено в Радомирска котловина и на главен път Радомир – Дупница край река Радиковица в подножието на планината Голо бърдо, хълмовете „Огоя“ и „Света Петка“. Разпръснато на махали „Чакърова“, „Джамалица“, „Грамада“, „Опалово“ и „Блатото“. Надморската му височина е 650 метра. На около десетина километра южно от него тече р. Арката, която е ляв приток на Струма и минава почти непосредствено до северните склонове на Конявската планина. Днес с. Друган има около 350 постоянни жители, а през лятото надхвърля 1000 друганци. Обработваемите земи са около 9000 декара. Отглежда се пшеница, ечемик, слънчоглед и картофи.В центъра на селото срещу площада и читалището се намира парк, в началото на който е паметникът на загиналите друганци: антифашисти, партизани и в Отечествената война (1941 – 1944). На западната страна на площада е сградата на кметството, построено през 1985 г. В центъра се намират още поща, новата църква и сградата на закритото през 2008 г. училище.
Село Друган е на 40 километра от гр. София и около 30 от гр. Перник. Селото е възникнало около 1200 година и се е казвало Турган вероятно от печенегите, предвождани от техния вожд Тургул, около днешния извор. През средновековието е било важно стратегическо място за контрол на древния римски път. Има намерени при разкопки свидетелства за таен военен пост в местността наричана от местните „Градище“, който е служел за информиране с огнени сигнали и вестоносци на крепостите Средец и Перник от внезапни нападения на Византия и други. При падането на България под османска власт местното население се е скрило по високите места и от 1394 г. носи името Горен Турган, вероятно видоизменено на Дурган под влиянието на поробителите, до изселването му през 1780 г. заради убийството на сина на валията на Кюстендил от друганеца Стоян /Татар/, род. около 1750 г., след което същия се изселил в днешна Сливница, заедно с Горановите и Мишините Част от изселниците отишли чак в днешното с. Доган Хисар/Дедеагачко/-създадено от другански овчари, което се намира в днешна Гърция и са едни от основателите и още като се твърди, че дядото на капитан Петко войвода е Кирко /Киркооглу/, род около 1785 г. е от Друганските изселници, като при изселването през 1800 г. част от друганци отиват при съселяните си в с. Доган Хисар. Друга част от друганци се изселва в Брезнишко. Село Долен Турган/Дурган/ създадено около 1394 г., днес се нарича с. Старо село, а около 1800 г. от него се отделят махалите съставляващи по-голямата част от днешен Друган: Грамаге, Владимир, Огоя, Кашкавелинци, Вуйчинци, Чакъровци, Могилите, Опалово и Джорговите. Махала Владимир понастоящем е с. Владимир. През Османското владичество и честите набези на кърджалии, черкези и башибозук местните друганци са се съпротивлявали доколкото могат и са пазели духът на българщината. При пътешествията на турския изследовател Евлия Челеби, специално бил предупреден, че в Дурган има само българско население и по-добре да не замръква там. Св. Иван Рилски, също е преминавал през селото, но не бил посрещнат радушно. Будните друганци не са давали на пладнешките разбойници да дерибействат и често са се самоотбранявали. Тогава поминъкът е свързан с животновъдство, растениевъдство и зеленчукопроизводство, лов и риболов. В началото на XIX век населението е наброявало около 4000 души. През двадесети век селото също е будно и дейно. От него произхождат забележителните българи Александър Ботев – председател на Народното събрание и министър на транспорта в правителството на Александър Стамболийски и Стойко Пчеларски – създател и основоположник на модерното пчеларство и овощарство.
Селото е дало и не малко свидни жертви през войните и съпротивата – Благой Гебрев, Асен Агайн, Евлоги Агайн и други синове са дали младия си живот за освобождението от фашизма.
