Долна Вереница е село в Северозападна България. То се намира в община Монтана, област Монтана. Село Долна Вереница е скътано в полите на височината Веренишко бърдо, край река Селска бара, на височина около 250 м. Селото е заобиколено с разнообразна и живописна природа, която е съчетание от хълмисто-гористи местностти и обширни тучни ливади.
Относно произхода на името на селото съществуват няколко теории, някои езиковеди свързват името Вереница от варница, в смисъл, че там е имало пещи за печене на вар. Други свързват името на двете села с думата върволица, понеже двете села (Долна и Горна Вереница), както и други са наредени по северния склон на Широка планина в редица или върволица като жерави в полет.
Село Долна Вереница има богата и древна история. Първите известни заселници тук са били траките. Недалеч от центъра на селото, до местността "Зъбера" и в близост до Извора, дал началото на Селската бара, е имало тракийско светилище. По-късно, през римската епоха, светилището е било почитано и от римляните, като на неизвестен бог бил посветен паметник - т. нар. "ара". В землището на селото е намерена мраморна ара с латински надпис.
Има предположения, че селото е съществувало още през Втората българска държава (XII-XIV в.), вероятно от това време е намиращият се днес в руини манастирът в местността "Калугерец", 1 км източно от Долна Вереница.
Според местно предние, по време на заробването на България от османлиите (края на XIV в.), а може би и при потушаване въстанието па двамата братовчеди Константин и Фружин, част от населнието по течението на р. Огоста било избито или пленено, а друга част намерила подслон в Долна и Горна Вереница. Местоположението на тези две села било благоприятно за по-спокоен живот с това, че те не са на оживени пътища или в открита равнина, хората намирали закрила в гористото тогава Веренишко бърдо.
След падането на България под османска власт тукашното селище (също и Горна Вереница) се разраства и става едно от най-големите в обширния Видински санджак (окръг). Причината за запазването на тези две големи селища трябва да се търси и в това, че след падането под турско робство, те станали владения на бейлербея т. е. втория човек след султана, което било сериозна защита за тях от произвола на армията или на турски чиновници.
Културни и природни забележителности:
Средновековна църква „Св. Никола“
Редовни събития:
Ежегодният събор на селото е 24 май.
