Народното основно училище „Васил Левски“ в село Черно поле е построено през 1895 г. В него се е преподавало до 1944 г. През 1930 г. в него е работил Даскал Йоско, а директор е бил младият учител Асен Виденов. „Училището ни беше една стара схлупена постройка, стените ѝ отлепени една от друга, всеки момент можеше да падне на главите ни от детските битки и викове. В класната стая децата влизаха и излизаха направо през прозорците“ – пише Анто Горанов в своята книга „Стъпките заглъхват завинаги“. Училищно настоятелство е било регистрирано от 1915 до 1934 г. След завършване на отделенията учениците са продължавали прогимназиалното си образование в село Ружинци, където са се събирали ученици от околните села. Учениците от село Черно поле е трябвало да изминават ежедневно разстояние от 10 – 12 км. Те са го правели, често въпреки настояването на родителите им, че достигнатото в село начално образование е достатъчно да се пасе добитъка и да се жъне.
В детската градина на село Черно поле понастоящем (2011 г.) има само 18 деца, от които две българчета и 16 от ромски произход.
Църквата на селото „Св. Троица“ е най-вероятно построена през 1914 г. и е функционирала като православен храм до 1948 г. През 2008 г. за втори път и вече безвъзвратно е открадната оригиналната църковна камбана, като първия път е открита открадната от цигани. Нова камбана е поставена по време на мандата на кмета Тодор Тодоров. Понастоящем църквата е ограбена. Местната власт, със съдействието на Видинска митрополия успява да съхрани някои от иконите, за да могат някога да бъдат върнати в нея. В църквата са останали няколко фрески, от които изображението на „дявола с вила в ръка и рога на главата“ на една от страничните вратички на олтара.
