Село Братя Кунчеви е разположено в полите на Сърнена Средна Гора, на границата на областите Стара Загора и Сливен и отстои на 20 км от гр.Стара Загора и 13 км от гр.Нова Загора. Съседните населени места са с.Руманя, на изток, на около 500 м; на юг, на 3 км, с.Подслон; и на запад на 4 км, с. Оряховица.
Село Братя Кунчеви е разположено от двете страни на Черковска река; землището му е осеяно с кладенци и тракийски могили; в западната част на селото минава реката Тодоровец, включена в построената на север от селото кариера.
Климатът на селото е преходно-континентален, с мека зима, горещо лято, мека есен, и ранна пролет. Снежната покривка е рядкост или бързо се топи.
Някога тук са се отглеждали лозя от памид, и рози. Днес тук се отглеждат лозя, предимно мерло, и отново се възстановяват розовите градини, защото климатът е изключително подходящ.
На север от селото, все по течението на реката, на разстояние 4 км, се намира микроязовир. Мястото е особено красиво, и подходящо за риболов и отдих. 3 – 4 км по-нагоре по течението на Черковска река, се намира местността „Юрта“ – едно прекрасно място за отдих, тук все още стоят разхвърляни камъни от основите на турските къщи, и вековните круши, засадени от жителите на това заличено село. Още 3 – 4 км по насевер, се стига до билото на Сърнена Средна Гора.
При направени измервания се установява, че през селото минава въздушно течение, тръгващо от с. Радунци, в Стара Планина. На шега местни хора казват, че най-голям вятър има в Сливен, Гурково и Черково (Братя Кунчеви).
Автентичната гора е дъбова, новозалесените гори са от бор. Дивечът е вече рядкост, има диви прасета, сърни, елени, диви зайци, уви много чакали, вече и вълци. В небето често кръжат ястреби. Село Черково, днес Братя Кунчеви, е едно от най-старите села в България. Разположено е от двете страни на Черковска река в полите на Сърнена Средна Гора и отстои на 20 км от град Стара Загора. Землището му е осеяно с кладенци и тракийски могили.
Историческото име на селото е Черково. Като такова то е познато преди Османското иго и след него, чак до 1959 г., когато е преименувано на Братя Кунчеви, в чест на загиналите двама братя партизани Кунчо и Деньо Кунчеви.
Селото е основано в далечната 1224 г. от самия Цар Иван Асен II по време на похода му срещу Византия, на мястото, където армията е имала зимен бивак. На това място той основал и построил и няколко манастира и черкви.
По пътя за село Оряховица е известно мястото на манастира „Свети Тодор“. В северната част на селото е бил построен друг манастир „Свети Атанас“. Черква е имало и на мястото, където сега се намира каменна кариера. Непосредствено над самото село, в клисурата на Черковска река, се издига като естествена крепост височина, заградена от три посоки с дълбоки дерета. Това е „Градището“, където според преданието е бил бивакът на цар Иван Асен II. А на източния склон срещу „Градището“ е била построена черква за девиците, които тогава са се черкували отделно и мястото и досега се нарича „Моминската черква“.
Днес единствената действаща църква в селото е посветена на Св. Димитър Солунски. Построена е върху основите на средновековна църква, в последните години на турското робство и осветена от към 1876 г. от екзарх Йосиф.
По фронтовете на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война остават костите си 28 убити жители. Във Втората световна война участват 48 жители, като 47 от тях се завръщат по домовете си.
С течение на годините жителите решават да променят облика на селото. С доброволен труд се построяват административна сграда на кооперацията, кметство, поща, читалищен дом, здравна служба, фурна, кооперативен магазин и училище.
Народно читалище „Христо Ботев“ е основано в началото на 1929 г.. През 1936 г. се закупуват и първите книги и така се слага началото на читалищната библиотека. През 1951 г. се основава първият женски народен хор, а през 1955 г. и първият танцов състав на читалището. През 1979 г. към читалището се създава и школа по акордеон.
Днес в читалището работят женска група за многогласно пеене, фолклорна певческа група, женска група за народно пеене, група за стари градски песни и група за възрожденски песни. Читалището е носител на орден „Кирил и Методий“ II степен за активна и народополезна дейност.
