Село Борущица се намира в планински район – на южния склон на Стара планина, на 50 км северно от Стара Загора. Надморската височина на жп гарата е 720 метра. Хората се препитават с отглеждане на картофи, боб и малко количество овце. Хлябът се доставя от Мъглиж във вторник и петък.
Важно място в бита на местното население заема сливовата ракия, която естествено е ръчно производство.
Единствената възможност за работа е в структурите на БДЖ. През селото минава жп линията Дъбово – Царева ливада – Горна Оряховица.
Има маркирани туристически пътеки към хижа „Българка“, а оттам и към връх Бузлуджа и Шипченския проход.
Маршрутът до х. „Българка“ се изминава за около 3 часа, а до гр. Мъглиж – за около 5.
На територията на кметство Борущица се намира пещерата „Топлата дупка“.
Предполага се, че селото е основано през 1323 година, по времето на цар Михаил Шишман. Към края на XIV век в него са се заселили бежанци от Боруй /Стара Загора/, избягали след завладяването на града от турците през 1371 г.
Вероятно с това събитие е свързан и произходът на името на селото /от Боруй/.
С разположения недалеч от селото Царски връх е свързано интересно историческо предание. Според него именно там през 335 г. пр.н.е. е имало битка между войската на македонския цар Александър III Велики и местен тракийски владетел.
Това е станало по време на похода на македонския цар срещу тракийското племе трибали в Мизия.
Ако идвате от Трявна и искате да достигнете Борущица през с.Кръстец и сте с обикновен автомобил, се откажете. Пътят след гара Кръстец е практически неизползваем за лек автомобил. Евентуално може да бъде преминат с джип, но много внимателно за около час. Двете съседни села са Радунци (Санаториум за туберкулозни болести) и Кръстец. Кръстец се намира на билото на Стара планина и през него минава култовият туристически маршрут Ком-Емине.
Кръстец е със статут на село, но е по-скоро само жп гара. Известна е и с пещерата Топлата дупка, на 3 км южно от селото. Всяка пролет на църковния празник „Свети дух“ се организира събор – курбан, на който се събират хората от селото заедно със своите роднини и приятели. Тържеството от тази година се провежда в двора на новопостроения параклис „Св. Андрей“, който е построен с доброволния труд на местни хора и доброволни дарения. През последните 30 години се развива предимно като вилно селище. Има три почивни станции, принадлежащи на фирми от Стара Загора и Раднево, две къщи за гости и два магазина. Горите в района са както широколистни, така и смесени /широколистни и иглолистни/. Преобладават бук, габър и бор. Срещат се почти всички билки, характерни за българските планини, както и много горски плодове и гъби.
