Богородица

Рейтинг:
0 / оценки
Селото е разположено в планински район, северно от общинския център Петрич в източните склонове на Огражден планина. Климатът е преходно-средиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Село Богородица има богата древна история. В околностите на селото има останки от антични и средновековни поселения.

Името на селото се свързва със стар манастир, посветен на Света Богородица. Освен това в землището на селото има останки от пет средновековни едноапсидни църкви: „Света Петка“, „Свети Спас“, „Света Неделя“, „Свети Илия“ и „Свети Атанас“
  • Население 11 души;
  • Площ 13,517 km²;
  • Надморска височина 490 м;
  • Пощенски код 2875;
  • Тел.код 07424;
  • МПС код Е;
  • Община Петрич;
  • Област Благоевград;
Според народно предание днешното село възниква през 14 – XV век. Селото се споменава в османски дефтер от 1570 година под името Голема Богородица. През същата година в него живеят 91 християнски домакинства.  През XIX век. Богородица е село, числящо се към Петричка кааза на Серски санджак. По това време тук се заселват българи от Щипско, Велешко и другаде. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Богородица (Bogoroditza) е посочено като село с 97 домакинства с 58 жители мюсюлмани и 245 жители българи.

В 1884 година в селото е построена черквата „Свети Илия“, днес паметник на културата. В нея се съхраняват ценни стенописи от същата година, дело на братята зографи Антон и Атанас, вероятно местни майстори. Съгласно известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото е населявано от 630 жители, всички българи-християни.

Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на Богородица (Bogoriditza) се състои от 760 българи екзархисти