Климатът на Бърдарски геран е умерено-континентален с ясно изразени температурни амплитуди. Пролетта е хладна, лятото – сухо и горещо, зимата – студена. Силни западни до северозападни и източни до североизточни ветрове безпрепятствено нахлуват в землището, осушават почвата, причиняват дефлация (разрушаване чрез издухване) през пролетта и ранното лято и отвяване и пренаслагване на снежната покривка през зимата.
Името на селото произлиза от някогашно обичайно място за почивка на пътуващи търговци на бърда за ръчни тъкачни станове (бърдари). Селото е най-голямото от петте села (другите са Асеново, Брегаре, Гостиля и Драгомирово), заселени от банатски българи – католици, завърнали се от Банат в България след Освобождението 1878 година и населяващи напълно или частично тези села и в началото на ХХІ век.
Банатските българи са потомци на бунтовниците, намерили спасение във Влашко след поражението на Чипровското въстание 1688 г. и на 300 семейства (2000 човека) павликяни – католици от Никополско и Свищовско, които се присъединяват към тях през годините 1726 – 1731 г.
След Освобождението част от тях се връщат в България. Други остават в банатските си села и близките им градове, но не забравят своя корен. След 1920 г. по-голямата част от банатските българи зад граница са в територията на Румъния, а останалите – в територията на Сърбия.
Повечето заселници на Бърдарски геран произхождат от най-голямото село на българи в Банат – Стар Бешенов.
През лятото на 1950 година Бърдарски геран става сцена на първия от поредица бунтове срещу принудителното събиране на нарядите. На 3 юли, по време на жътвата, в селото е получено нареждане вършитбата да се извършва на общ харман, за да може властите по-лесно да изземват нарядите, но селяните отказват да се подчинят.
Банатските българи говорят старинен български диалект.
Преди напускането на българските села си в началото на ХVІІІ век, павликяните – католици от Никополско и Свищовско са здраво свързани със земята. Земята и чуждото обкръжение са основните причини те да се стремят към Родината на своите предци още през първите години след Освобождението. Завърнали се в свободна България и получили дарените им от държавата имоти, незабавно, преди дори да са се устроили на привичното от Банат битово ниво, се впускат в своето традиционно земеделие.
От Банат те донасят земеделски новости непознати на по-голямата част от местните българи. За тях са обичайни австрийските железни плугове, конските окопвачки, браните с железни зъби, веялките за зърно, олекотените конски каруци с железни оси и железен обков, високопроизводителната конска тяга за обработките на земята и за земеделски транспорт вместо волската, използвана дотогава от българските селяни, строгите принципи на сеитбообращението, жътвата на житните култури с коса, при което един косач може да достигне 20 дка за ден и още много непознати преди тяхното идване похвати в земеделието, отглеждат нови породи силни и издръжливи коне, високопродуктивни свине. Те показват на местните българи от околните села как с по-малко вложен, но квалифициран, производителен и добре организиран труд, могат да произведат много повече и по-качествено зърно и всякаква друга селскостопанска продукция.
През 1973 г. в района на селото заработва полигон за борба с градушките, защитаващ 1 600 000 дка земеделски култури.
Прочутите коне, голяма гордост на Бърдарски геран в първата половина на ХХ век, постепенно са изместени от тракторите и автомобилите, но през 1980–те години другите животновъдни ферми са сред първите в окръга; средният годишен млеконадой от фуражна крава достига рекордните 5300 л.
Павликяните – католици емигрират на север от Дунав не само заради материалната си мизерия, духовния терор и националния гнет от османците, но и заради проблемите с образованието на своите деца след унищожаването през 1688 г. на интелектуалния център на католиците – Чипровци. Едвам поукрепнали в новото си поселение с. Бешенов, през 1745 г. те създават първото си училище и изпращат в него всичките си момчета и голяма част от момичетата да се ограмотяват според изискванията действащи в Хабсбургската империя. Подкрепят се със събратята си от Винга, разменяйки си учители и учебници, и така постигат образованост над средната в новата си държава. Първи и твърдо поставят искане за образование и черковно служение на български език.
В селото има две католически черкви: на банатските българи „Св. Йосиф“ и на някогашната немска енория „Дева Мария – Майка на святата надежда“. Храмът „Дева Мария – Майка на святата надежда“ се намира в големия двор на бившия манастир на сестрите бенедиктинки заедно със старата манастирска сграда и сградата на бившето немско училище. Тържественото освещаване на храма се извършва на 2 юли 1929 г. Най-забележителни в него са добре запазените големи стенописни образи на братята просветители св. св. Кирил и Методий в цял ръст от двете страни на олтара. С тях немците от Бърдарски геран изразяват уважението и благодарността си към българската държава и народ за оказаното им гостоприемство на българска земя.
Музей „Къща на банатския бит“
Паметник на загиналите във войните за национално обединение на българите 1912 – 1913 г. и 1915 – 1918 г. се намира в двора на църквата. Увековечава величието на героизма и саможертвата на синовете на Бърдарски геран в името на българския национален идеал. На него са изписани 51 имена.
Паметна плоча на 6-имата загинали във Втората световна война при участието на България на страната на антихитлеристката коалиция се намира в зелената площ до фонтана, на площада пред кметството.
Паметник над гроба на съветски летци, загинали със самолета си в околностите на селото през октомври 1944 г. се извисява с оригиналната си архитектура пред изтребител МИГ – 15 на същия площад.
Часовникова кула
Особеност на бита са и типичните за селото топли спални завивки, наречени дуни. Това са напълнени с гъши пух дебели, изключително меки и топли завивки. Пухът за тях се събира, като всяка пролет се оскубва пухът от гърдите на гъските. Оттам е популярният израз „Оскубах го (или ще те оскубя) като банашка гъска!“
В Бърдарски геран са заснети големи части от филмите „Зарево над Драва" и „Тримата от запаса“, в които участва много от местното население с традиционните си всекидневни облекла, екстериора и интериора на своите стари домове, всичко това съответстващо на изискванията да представя мястото на действие в Унгария.
Традиционните ястия в селото са с малко странни имена, но за сметка на това са изключително вкусни.
Едно такова ястие са например галушките. Тачки, листа на сухо, паприкаш, крофли, пифкя, точно с тиква – това са едни от многото вкусни банатски ястия. Друго традиционно ястие е чорба с листа и панирано пилешко месо.[28]
Описанието на банатската кухня би било непълно, ако не споменем кавърмата – рядък специалитет от дреболии, бяло месо, кожа и непременно – кръв на току-що заклана домашна птица.
